Европейският съюз се ангажира да направи широко достъпни електрическите превозни средства до 2035 г. Това е причината търсенето на металите, необходими за производството на батерии, особено литиевите да нарасне. В момента пазарът е доминиран от няколко държави, но Европа иска да се присъедини към клуба, като експлоатира собствените си мини, пише Кlix.
Малко преди да пристигне на автомобилното изложение в Париж в понеделник, френският президент Еманюел Макрон каза пред финансовия всекидневник Les Echos, че администрацията му иска да направи електрическите превозни средства "достъпни за всички", съобщава France24.
Тъй като ЕС иска да забрани продажбата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене от 2035 г., Франция се опитва постепенно да спре автомобилите, работещи с изкопаеми горива. Въпреки че този ход се счита за ключова стъпка по пътя към енергиен преход, той също така представлява сериозен проблем. Това ще изисква огромни количества метали, необходими за производството на батерии, особено литий.
Цифрите говорят сами за себе си. От 2015 г. насам обемът на производство на литий, известен още като "бяло злато", се е утроил в световен мащаб, достигайки 100 000 тона годишно до 2021 г., според Международната агенция по енергетика.
Количеството може да се увеличи седем пъти до 2030 г. На европейско ниво през 2050 г. ще е необходим около 35 пъти повече литий, отколкото днес, според проучване от април на KU Leuven, изследователски университет в Белгия.
"Ние сме на етап, в който всички страни започват своя енергиен преход повече или по-малко по едно и също време и това създава значителни нужди от метала", каза Оливие Видал, геолог и директор на изследванията във френския Национален център за научни изследвания.
"Това със сигурност ще създаде напрежение през следващите години, с очаквани увеличения на разходите и, вероятно, трудности в доставките. Така че има реален стратегически въпрос и въпрос за суверенитета на държавите", добави той.
Европейската комисия е наясно с тези опасения и включи лития в списъка на критичните суровини с риск от недостиг още през 2020 г.
Литият "скоро ще бъде по-важен дори от петрола и газа", каза през септември 2022 г. ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Проекти за добив в начален етап
Производството на литий днес е доминирано само от няколко страни, Австралия, която има 20 процента от световните запаси от "бяло злато", Аржентина, Чили и Боливия, които имат 60 процента. Китай, от друга страна, контролира 17 процента от световното производство на литий. Тъй като само пет страни контролират 90 процента от световното производство, Международната агенция по енергетика нарича ситуацията "квазимонопол".
Европа се надява да извлече максимума от новата треска за "бяло злато", като експлоатира собствените си мини. Основните резерви на континента се намират в Португалия, Германия, Австрия и Финландия. Във Франция Френското бюро за геоложки и минни изследвания (BRGM) направи инвентаризация през 2018 г., подчертавайки резервите в Елзас, централния регион на масива, както и в района на армориканския масив в Бретан.
Европейските проекти за добив и производство на литий са предприети предимно от малки и средни компании от целия континент.
"Най-успешните са във Финландия. Производството на литий може да започне през 2024 г. благодарение на експлоатацията на малка мина, разположена на около 600 км северно от Хелзинки", обясни Кристиан Хокард, геолог-икономист и съавтор на книга за прехода към литиевата енергия.
"В Чехия австралийската компания European Metals иска да експлоатира старите калаени мини на север от Прага. Подобни проекти има в Германия и Австрия", отбеляза той.
Хокард добави, че това са предимно по-малки проекти, изпълнявани от малки компании, тъй като големите предпочитат да инвестират в Австралия или в Латинска Америка.
"Малко от тези проекти ще видят бял свят, блокирани от трудности с получаването на разрешителни, но преди всичко от съпротивата на местните общности", каза Хокард.
Минните проекти често се сблъскват с обществено недоволство
В Португалия беше открита мина, най-голямата в Западна Европа, трябваше да бъде построена през 2026 г. в село Коваш до Барозу. Работата обаче в момента е спряна след множество протести.
В Сърбия откриването на мина Jedar беше отменено няколко месеца преди президентските избори през януари 2022 г. Във Франция Барбара Помпили, бивш министър на екологичния преход, представи идеята за добив на литий в малко селце, в района Финистер в Бретан, още през февруари 2021 г., районът обаче беше класифициран като защитена зона и предизвика местен протест.
Извличането на литий "произвежда значителни количества отпадъци, които след това трябва да бъдат съхранявани. Отпадъците могат да доведат до замърсяване на водата или въздуха", обясни Видал.
Въпреки че Видал смята, че протестът е "напълно разбираем", той все още подкрепя тези проекти.
Франция търси "зелен литий"
Франция от своя страна проучва алтернатива, наречена добив на "зелен литий". За разлика от добива от скали или солени пустини, които функционират като традиционни мини, "зеленият литий" се произвежда от геотермални източници.
Във френския регион Елзас европейският проект EuGeLi (за европейски геотермален литий) е пионер в тази област. Наскоро той успя да извлече първите килограми литий с помощта на тази техника.
"Въпреки това, засега техниката остава твърде скъпа, за да се разглежда в индустриален мащаб", отбеляза Хокард.
Друга алтернатива е да се съсредоточим върху рафинирането на литий, вместо да го добиваме. В началото на юни беше обявен проект в Германия, а Viridian Lithium, базирана в Страсбург, планира да отвори първата френска фабрика за литиеви батерии до края на 2025 г. Тя ще доставя руди от Латинска Америка и има за цел да произвежда 100 000 тона литиев хидроксид до 2030 г.
"Това няма да реши проблема със зависимостта, но ще създаде знания и работни места", каза Видал.
От екологична гледна точка това също би имало голямо предимство. В момента литият почти систематично се транспортира през Китай, за да бъде рафиниран. Сега ЕС планира да отвори три "гигафабрики" за производство на батерии.
Фокусиране върху рециклирането на батерии
Видал предупреждава, че дори всички тези проекти да се осъществят, те пак няма да могат да се конкурират със солените пустини на Южна Америка или австралийското производство.
"От друга страна това, в което Европейският съюз наистина би могъл да остави своя отпечатък през следващите години, е рециклирането на батерии", отбеляза той.
"В момента количеството метал за рециклиране все още е ограничено, тъй като литиевите батерии не съществуваха преди десет години. Но до 2035 г. ще имаме батерии за електрически превозни средства в края на техния живот и следователно доставки, които могат да бъдат рециклирани," той обясни.
Според университета в Льовен 40 до 75 процента от нуждите на ЕС от метали могат да бъдат задоволени чрез рециклиране до 2050 г. Това ще гарантира сигурност на доставките и ще намали въздействието върху околната среда.
"За да се случи това, трябва да действаме сега", каза Видал.
"Трябва да проектираме продукти, които ще бъдат лесно рециклирани, на по-ниска цена, за да убедим инвеститорите", добави той.