Българското Министерство на финансите намали за втори път прогнозата за експанзията на икономиката ни през 2019 г. През есента на миналата година ведомството, ръководено от Владислав Горанов, прогнозираше 3,7 процента ръст. В пролетната прогноза, публикувана вчера, прогнозираният растеж е намален до 3,4 процента.

По-слабо увеличение на частно потребление

Планираното увеличение на публичните инвестиции и нарастването на износа ще имат основен принос за по-високия растеж в сравнение с 2018 г. Частното потребление ще продължи да отчита устойчиво развитие, но темпът ще се забави в сравнение с предходната година. Растежът на частното потребление се забави значително през последното тримесечие на 2018 г., въпреки продължаващото нарастване на доходите и кредитите за домакинствата.

По-ниският растеж се свързва с влошаването на доверието на потребителите от втората половина на 2018 г., което е предпоставка да очакваме и по-умерено нарастване на разходите от страна на домакинствата през 2019 г., пишат от Министерство на финансите.

Външна среда

Прогнозите на международните институции са растежът на световната икономика да се забави през 2019 г. поради по-слаба икономическа активност както в групата на развиващите се, така и на развитите страни. Въведените протекционистични външнотърговски мерки, най-вече от САЩ, ще продължат да ограничават световната търговия. Прогнозите са за запазване на влошена икономическа ситуация в Турция и спад на БВП в страната. Растежите на европейската и американската икономика също ще се забавят през 2019 г. ЕК ревизира към по-нисък растеж прогнозите си за повечето от страните членки, с очакване забавянето на икономическата активност, започнало през втората половина на 2018 г., да се пренесе и в текущата.

Високата база от 2018 г. също ще окаже влияние и ще допринесе за по-слабото повишение на частното потребление. Увеличаването на несигурността, свързано с нестабилната външна среда ще се отрази и в по-слабо представяне на частните инвестиции.

През 2019 г., с изчерпване на еднократните негативни ефекти от 2018 г., се очаква възстановяване на положителната динамика на износа. Външното търсене от държавите от ЕС ще продължи да подкрепя нарастването на износа на България, но приносът ще бъде ограничен, с оглед очакваното забавяне в икономическата активност сред повечето от страните членки.

Същевременно, износът на България към Турция ще остане негативно повлиян от спада на икономическата активност в страната. Търсенето за експортно ориентираните отрасли и възходящата динамика на общите инвестиции ще се отразят в ускорение на вноса. Външната търговия ще окаже по-благоприятно влияние за растежа на БВП, като приносът на нетния износ към растежа ще остане отрицателен, но ще се понижи до 2.1 пр.п.

Какви са прогнозите са 2020 и отвъд?

Икономическият растеж слабо ще се забави до 3.3% през 2020 г. в резултат на по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции. Докато при частните инвестиции се очаква подобрение, повишаването на растежа на частното потребление ще бъде ограничено от по-слабото нарастване на доходите и заетостта. Очакваното подобрение на външното търсене, както по линия на ЕС, така и на някои трети страни, ще се отрази в ускорение на растежа на изно-са през 2020 г. В същото време, растежът на вноса на стоки и услуги ще се понижи в резултат на по-слабото вътрешно търсене и ще ограничи негативното влияние на външния сектор за растежа на БВП до 0.9 пр.п.

БВП ще продължи да нараства с темп от 3.3% за периода 2021-2022 г. Както и в предходната прогноза, вътрешното търсене ще остане водещо за повишението по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. Растежът на вноса ще продължи да изпреварва нарастването на износа, отразявайки се в отрицателен принос на външния сектор към растежа на БВП до края на прогнозния период.

По-слаба от очакваното и 2018 г.

През 2018 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България достигна 3.1% при очакван ръст от 3.6% в есенната прогноза. По-ниският растеж се дължеше на слабото представяне на износа, което се отрази в отрицателен принос на нетния износ от 2.8 пр.п. В същото време, вътрешното търсене отчете по-висок растеж от очаквания, движено основно от силния ръст на частното потребление.