Покачването на цените на петрола и газа, вследствие на конфликта в Украйна, повиши заплахата от ръст на инфлацията в Европа. На фона на силната зависимост от изкопаеми горива, цените на енергията в Европа излязоха извън контрол, пише Oilprize.
Малко европейски страни обаче усещат болката на енергийната криза толкова силно, колкото Германия. Най-голямата европейска икономика е в тежко положение, след като промени енергийни политики в страната. В продължение на десетилетия Берлин следва политика на отказ от ядрената енергия, като последните два реактора трябва да спрат работа през 2022 г.
Ето защо и Германия се превърна в силно зависима от природен газ - 25% от общото потребление на енергия в страната. Германия засега внася 97% от използвания природен газ главно от Русия, Холандия и Норвегия.
В най-лошия сценарий, при който Русия спира износа на природен газ, икономистът на Goldman Sachs Свен Яри Стен прогнозира, че ръстът на БВП в еврозоната вероятно ще спадне с 2,2 процентни пункта през 2022 г., със значително въздействие в Германия (-3,4%) и Италия (-2,6%).
Неволите на Германия
Спирането на ядрената енергия е част енергийния преход на страната. Природният газ е евтин и надежден, произвежда по-малко емисии от въглищата.
44% от газа, идващ в Германия, е бил използван за отопление на сгради през 2020 г., докато промишлените процеси са консумирали 28%. Газът е най-добрата и евтина суровина за производството на синтетичен азотен тор, чийто важен доставчик е Германия. Газът се използва и в рафинирането, производството на химикали и много други видове производство. Трудно е всичко това да бъде заменено със зелена енергия скоро.
Газ от Африка?
С настъпващата евентуална катастрофална енергийна криза Германия остава с малък избор - да изгаря лигнитни въглища. Те са считани за едно от най-мръсните изкопаеми горива. Но въглищата са просто временно решение за Германия, която трябва да гледа към енергийно бъдеще без руския газ.
Според директор по енергетика и развитие в Breakthrough Institute Рамачандран Берлин трябва да погледне към Африка, ако иска да постигане енергийна сигурност. Рамачандран коментира, че континентът има значително производство на природен газ, запаси и голям потенциал за бъдещ добив. Много малко от африканския газ отива за вътрешно потребление, или за износ.
Алжир вече е утвърден голям производител на газ със значителни неизползвани запаси и е свързан с Испания с няколко подводни тръбопровода. Германия и ЕС вече работят за разширяване на капацитета на тръбопровода, свързващ Испания с Франция, откъдето повече алжирски газ може да тече към Германия и други страни.
Либийските газови находища са свързани с тръбопровод с Италия. Ето защо Европа трябва спешно да помогне за разкриването на нови находища и увеличаване на производството на газ и в Алжир, и в Либия.
Но най-големите източници на газ на континента се намират на юг от Сахара - включително Нигерия, която има около една трета от запасите на континента, и Танзания. Сенегал наскоро откри големи находища.
По думите на Рамачандра Германия не трябва да пренебрегва тези възможности. Предложеният транссахарски газопровод например ще доставя газ от Нигерия до Алжир. Ако проектът бъде завършен, новият тръбопровод ще се свърже със съществуващите тръбопроводи Trans-Mediterranean, Maghreb-Europe, Medgaz, и Galsi, които захранват Европа.
Транссахарският тръбопровод ще бъде дълъг над 4 000 километра и може да доставя до 30 милиарда кубически метра нигерийски газ за Европа годишно - равно на около две трети от вноса на Германия през 2021 г. от Русия.
Завършването на транссахарския тръбопровод вероятно ще отнеме десетилетие. Проблем е и, че Германия не е изградила нито един терминал за внос на втечнен природен газ като част от политиката си да направи страната по-малко зависима от руския газ. Но има надежда: Берлин заяви, че ще изгради инфраструктура за втечнен природен газ.
USD
CHF
EUR
GBP
