След началото на войната в Украйна доставките на газ от Русия за Европа намаляват. Замяна на руския газ с алтернативи доставки като втечнен природен газ (LNG) осигурява спокойствие донякъде, но не може да се разчита само на това, предвид ограничената наличност в глобални доставки и липсата на терминали. Това става ясно от доклад на Economist Intelligence, който разглежда най-големите рискове, пред които е изправена Европа в момента.

Студената зима в ЕС може да влоши нещата, а икономическите щети, причинени от тази енергийна криза, ще са различни в отделните европейски държави. Но кои са икономиките с най-голям риск?

Унгария, Чехия и Словакия

Най-силно засегнати ще бъдат страните от Централна Европа. Те ще се сблъскат не само с недостиг на газ тази зима, но и ще страдат от недостига на газ в германския индустриален сектор, като се има предвид интеграцията им в германски вериги за доставки.

Унгария, Чехия и Словакия, в исторически план и сега, разчитат на Русия за почти всички доставки на газ и нямат достъп до LNG терминали. Алтернативните доставки ще трябва да идват през страни, които също ще изпитват недостиг на газ (Германия, Италия и Австрия), така че диверсификацията на доставките ще бъде ограничена.

Степента на съхранение на газ е сравнително висока в Чехия (79%) и Словакия (70%) и чак толкова в Унгария (51%), но това е недостатъчно за покриване на всички нужди от газ през зимата. Унгария се надява да използва добрите си отношения с Русия за договаряне на нови доставки по Балкански поток.

Китай препродава американски втечнен газ на Европа

Китай препродава американски втечнен газ на Европа

Страната по всяка вероятност препродава и руски газ

Отрицателното икономическо въздействие ще се усети най-силно в индустриалния сектор, заради високите цени на енергията. Секторите, които ще пострадат най-много от недостига на газ, ще бъдат едни от най-големите промишлени консуматори на енергия, като металургия и сектора на химикалите.

Политиките за защита на потребителите от нарастващите цени на газа се преразглеждат: в Унгария например потреблението на енергия над средното за домакинството се таксува на цени, близки до пазарните, докато Чешката република ще повиши потребителските цени от септември.

Недостиг на газ в Германия, Италия и Австрия

Германия е най-голямата икономика в ЕС - тя представлява една четвърт от БВП на блока, така че спад, предизвикан от недостиг на газ, ще има сериозни последици. Индустриалният сектор отговаря за почти 30% от БВП на Германия, а зависимостта от руския газ остава висока - 35%.

Най-големи щети се очакват за енергоемките индустрии в сектора на химикали, стомана, стъкло и торове, които първи ще се сблъскат недостига. Освен това по-високите цени и сриването на доверието вече засягат други сектори, като автомобилното производство, а страничните ефекти се усещат в Италия, Австрия и Централна Европа.

Италия също има голям промишлен сектор (24% от БВП) и голяма зависимост от руския газ (25%) Все пак зависимостта намаля, заради по-големия внос от Алжир, Азербайджан. Географското местоположение на Италия с достъп до други тръбопроводи и инфраструктура за втечнен природен газ я прави по-малко уязвима към недостиг на газ, в сравнение с Германия например.