На немската мисловност се приписва точност и надеждност. Хората в другите европейски страни - преди всичко в Южна Европа - често се описват като разпуснати. Но т.нар. нормиращи организации, които се опитват да стандартизират продуктите и техните размери, материали и функционални свойства, има не само в Германия, а във всяка модерна държава.

Международната организация по стандартизиране (ISO) стартира дейността си през 1926. Оттогава над 150 държави са взели участие в работата на ISO.  Нормите в областта на Европейския съюз се изготвят от Европейския комитет за нормиране (CEN). Последните трябва да помагат на безпроблемната размяна на вътрешния пазар и така да насърчават европейската икономика в глобалната търговия.

Германците нямат равни в нормирането. DIN между другото е създал близо 30,000 норми, като за някой това е вече прекалено много. Например DIN 1355 определя понеделника като първи ден на германската седмица: все пак има някакъв смисъл, защото еврейската седмица започва с неделя, а арабската със събота. Но европеецът би могъл някак си да мине и без отделна норма за това. DIN 5012 описва стандартизираната форма на краткото писмо - може и без него. Обаче DIN 476 за общия формат на хартията, въведен през 1922, който се е разпространил в последствие по целия свят, доказва че от нормите може да има полза: обичайният за нас „А четири" би следвало да се нарича DIN-A4-формат.

Нормите не са задължаващи - предприятията могат сами да решават кои предписания да следват. Стандартите стават задължителни, след като в договорите са описани условията за поръчка - както и най-често става и DIN описват на началната си страница. Освен това продукцията повишава шансовете за реализация на пазара в конкуренция с продуктите на конкурентите, правейки ги съпоставими.

Във вторник в Берлин се проведе европейска конференция по нормиране, организирана от федералното министерство на икономиката и технологията и DIN. Михаел Глос и Гюстав Ферхойген откриха срещата. Глос описа техническите норми като „важна съставна част на европейската история на успеха". Ферхойген също се изказа, че нормите са от значение за Европа.

Европа имала някои производствени недостатъци - скъпа продукция, малко естествени ресурси. За да може да устои в глобалната конкуренция, европейската икономика трябва да бъде по-иновативна. Но иновациите трябвало да бъдат икономически реализирани и поради това нормите били неизбежни.

Ферхойген е подчертал, че има области в европейското нормиране, които трябва да бъдат подобрени - той е визирал работата на комисиите по нормиране. Трябва да се прокара мост между нормата и обичайното изпълнение. Комисиите по нормите трябва да отчитат нуждите на практиката. Нужда от подобрение има и в скоростта в разработването на нови норми, особено в области с бърза технологична промяна като автомобилната индустрия.

Дитмар Хартинг, президент на DIN след това е благодарил на заместник-председателя на Еврокомисията, че Ферхойген е диктувал директно в „книгата за похвали и оплаквания".

Какви обаче са отношенията между националните, европейските и международните норми? Европейските норми (EN) издавани от CEN важат за всички страни членки. Отделните страни трябва да ги включват в националната си нормативна база. По информация на онлайн - енциклопедията Wikipedia, в това отношение DIN се справя най-добре: той е възприел 98 % от директивите. Средното за Европа число е 83%.

За разлика от това, нормите на ISO не трябва да се приемат, но много от тях влизат в европейската нормативна рамка. Така възникват нормите DIN-ISO, DIN-EN, DIN-EN-ISO. Това, че тези практики могат да премахнат пречките пред търговията и да доведат до повече рационалност е ясно - независимо, че в пътя към постигане на единна нормативна система в Европа някой може да се загуби в безбрежното нормативно море.