Франсоа Оланд се оказва истински шампион - никой друг френски президент не е успявал да изгуби популярността си толкова бързо. Недоволството от управлението му расте, а обещаните реформи така и не се правят.

В навечерието на новата година френският президент се опита да поразкраси равносметката от 7-месечното си управление, представяйки държавната си визита в Алжир като "историческа". Понеже откакто социалистите превзеха Елисейския дворец осезаеми резултати липсват, кадрите с ликуващите народни маси от Алжир се отразиха благоприятно на Оланд. Въодушевлението на сънародниците му обаче отдавна е преминало, а рейтингът на президента главоломно спада.

Застой навън и навътре

Изборът на Алжир за първата официална визита на Оланд в Северна Африка крие пределно съмнителна символика. Френският президент можеше да предпочете да подкрепи първите стъпки по пътя на демокрацията в Тунис, или да окуражи трудните реформи в Мароко - две страни от региона, които не проспаха арабската революция.

Но Оланд избра тъкмо Алжир, който е изпаднал в дълбок зимен сън, и е символ на застоя. Френският президент твърди, че отваря нова страница в историята на френско-алжирските отношения. А игнорира обстоятелството, че флиртува с режим, който все повече затъва в блатото на клиентелизма и разчита единствено на милиардите от продажбите на петрол и газ.

Оланд обаче залага на застоя и във вътрешнополитически план - неговият метод на "бавната ръка" все повече прилича на оправдание за отлагане на реформите. Той не се спира пред никакви хитрини, само и само да печели време. Така например модерният повик за съкращения в държавния апарат трябвало да бъде предшестван от оценка на нуждите, която може да се проточи с месеци. А шумно рекламираните отсрочки в плащането на данъците, които трябва да се превърнат в стимул за нови инвестиции, се отлагат за 2014 година.

Същевременно безработицата гони рекордни стойности, износът се свива, а прогнозите за икономиката са повече от тревожни. Но това не пречи на Франсоа Оланд да уверява французите, че най-лошото от кризата било останало зад гърба им.

Ненадейните съюзници гарантират комфорта

Постепенно обаче хората започват да разбират, че в политиката на президента Оланд за саниране на държавните финанси няма нищо друго освен увеличения на данъците. Макар и по този въпрос той да се опитва да се представи като "бащица на нацията". Така например, когато Жерар Депардийо захвърли френското си гражданство и се премести в малко белгийско селце, президентът Оланд смирено заяви, че не искал да съди никого. Именно той обаче задвижи колелата на този процес с предизборното си обещание да вдигне данъците на богатите французи със 75 процента.

Нарастващото недоволство от управлението на Оланд и липсата на воля за истински реформи се отбиват със стратегически номера като разпалването на обществени дебати за хомосексуалните бракове. Тази линия на поведение на президента е неволно подкрепяна от двама ненадейни съюзници - финансовите пазари и френската опозиционна партия "Съюз за народно движение" на Никола Саркози.

Заради слабото предлагане на пазара на стабилни държавни ценни книжа, Франция все още си осигурява необходимото финансиране при доста ниски лихви; а дясната консервативна опозиция в момента е така изпокарана и разпокъсана, че президентът Оланд може да диша спокойно и да не се тревожи поне до идния септември, когато се очаква опозицията да се сдобие с ново ръководство.