Повишението на потребителските цени в еврозоната вероятно е достигнало исторически рекорд през ноември. Множество икономисти смятат, че засега това ще бъде върхът и ръстът на цените ще започне да се успокоява — и заради това не очакват Европейската централна банка да увеличи лихвите догодина, пише The Wall Street Journal.
Както и в най-голямата икономика в света, цените в еврозоната растат по-бързо през последните месеци отколкото икономистите и централните банкери очакваха. Данните повдигнаха съмнения относно достоверността на уверенията на Европейската централна банка, че периодът на висока инфлация е временен.
Но сега редица икономисти прогнозират, че инфлацията е еврозоната ще спадне значително в началото на следващата година — потвърждавайки очакванията на ЕЦБ. Компаниите, които споделят тази нагласа, включват гиганти като UBS, Morgan Stanley, BNP Paribas и Oxford Economics.
"Има огромен натиск върху централните банки", казва Райнхард Клуз, икономист в UBS. "Но ЕЦБ ще се придържа към наратива, че инфлацията е преходна, и смятаме, че това е вярно".
Очаква се повишението на цените през първото полугодие на 2022 г. да остане над целта на ЕЦБ — а омагьосан кръг от по-високи заплати и по-високи цени остава възможен.
Очаква се в четвъртък европейската статистическа служба да отчете, че цените са се повишили с между 4,3 процента и 4,5 процента през ноември спрямо година по-рано. Това би бил най-бързият ръст на цените от 1997 г. насам, откогато има сравними данни. През тези 24 години инфлацията е надхвърляла 4 процента само през два месеца — през юли 2008 г. и през октомври 2021 г.
Очаква се през декември ЕЦБ даде насоки за очакванията си за 2022 г. Не се очаква банката да анонсира мерки за справяне с по-високите цени, освен вече съобщеното спиране на една от програмите за изкупуване на облигации.
Вероятно ЕЦБ ще повтори, че инфлацията в еврозоната ще спада през 2022 г. и ще падне под целта от 2 процента през 2023 г. Спадът ще започне със значимо забавяне през януари, прогнозират икономисти.
Една от причините се крие в усилията на Германия да подкрепи икономиката в първите месеци на пандемията. През юли правителството на най-голямата икономика в Европа намали ДДС за период от шест месеца — което означава, че цените от юли 2021 г. нататък бяха сравнявани с изкуствено ниски такива от година по-рано. От януари 2022 г. това ще се промени, тъй като в началото на 2021 г. ДДС бе върнат на предходните нива.
Дори и след спада от януари 2022 г., намалението на темпа на повишение на цените ще бъде по-значително и ще се дължи на отслабващи цени на електроенергията. Цените на природния газ подскочиха значително през последните месеци, но пазарите смятат, че те ще паднат през 2022 г.
Икономистите на Morgan Stanley прогнозират, че 2,2 пр. п. от очакваната 4,3 процента инфлация през ноември ще дойде от цените на енергията.
За нивата на цените влияние ще оказват и по-фундаментални сили: през десетилетието преди пандемията еврозоната растеше далеч по-бавно, а инфлацията бе слаба. В Европа населението застарява по-бързо отколкото в САЩ, което според икономисти отслабва инфлационния натиск.
До края на 2022 г. някои икономисти прогнозират, че инфлацията отново ще е около 1 процента — за съжаление на ЕЦБ. Макар че високата инфлация е проблем, централните банкери се притесняват от риска еврозоната да попадне в капана, от който Япония не може да избяга.
USD
CHF
EUR
GBP
