Последиците от пандемията ще попречат на пълното възстановяване на световната икономика, въпреки че въздействието през следващото десетилетие десетилетие няма да бъде толкова изявено, в сравнение с това от финансовата криза от 2008 г., заяви Международният валутен фонд.

Тихоокеанските и Карибските островни държави, които са силно зависими от туризма, като Барбадос например, ще бъдат сред най-пострадалите. Очаква се глобалната продукция да намалее с 3% през 2024 г. от прогнозираното преди пандемията Covid-19, пише The Guardian.

Бързата ваксинация в САЩ, Китай и Обединеното кралство, буди надежди за повишаване на прогнозата за растеж, въпреки третата вълна от разпространението на вируса в Европа и части от Южна Америка.

В най-новата си прогноза от януари МВФ заяви, че световната икономика е на път да се възстанови от 3,5% спад на БВП през 2020 г. с ръст от 5,5% през 2021 г.,

Според двугодишните перспективи на МВФ ще има замразяване на бизнес инвестициите и удар върху потребителските разходи. Това все още засяга повечето страни на фона на фалиралите бизнеси. Загубите на работни места биха имали дългосрочни последици за възстановяването.

Не е изненадващо, че възстановяването ще остане предизвикателство и за по-бедните страни, които разчитат силно на най-тежко засегнатата индустрии - туризма.

"За разлика от случилото се по време на глобалната финансова криза, сега се очаква в развиващите се пазари и икономики да има по-дълбоки щети от развитите икономики, като загубите може да бъдат най-големи именно сред страните с ниски доходи", се казва в него.

Това важи за Карибските и Тихоокеанските острови, като се смята брутният вътрешен продукт ще намалее с 10 на сто до 2024 г. в сравнение с предпандемичните прогнози.

Пандемията може да има и голямо въздействие върху пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план - работниците са принудени да напуснат сектори, които се свиват значително.

Председателят на международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди, че последиците от прекъсването ще бъдат неравномерни и най-вредни за развиващите се пазари, които могат да попаднат в дългова криза.

"Виждаме, че тази криза засяга по-силно нискоквалифицираните работници, жените и младите хора. Затова искаме да се съсредоточим върху достъпа до възможности, особено инвестициите в образование, умения, обучение на работниците, във важността на достъп до финанси и активи във всички държави, за да се гарантира, че страните с ниски доходи не търпят най-тежките последици от тази криза ", настоява Георгиева, цитирана от Bloombergtv.bg.