В еврозоната изведнъж стана тихо, подозрително тихо. На какво ли се дължи това? Възможните отговори са два: или реформите вече дават резултат, или пък това е класическият момент на затишието преди буря.

В еврозоната настъпи тишина. Вярно, все още могат да се чуят въпроси от рода на "Дали проблемите на Италия, Гърция и сие не са по-големи, отколкото изглеждат?". Но натискът на финансовите пазари, който държеше еврозоната в напрежение, започна да намалява. Докато в края на юли испанците трябваше да плащат лихви от 7,5 %, то междувременно процентите се свиха до под 6. Сходна е и ситуацията в Италия. И Ирландия, която преди две години първа се подслони под спасителния чадър, отново печели доверието на инвеститорите. Португалия също отбелязва успехи.

Затишието в еврозоната има две възможни обяснения. Първото е, че реформите и помощите оказват влияние и еврозоната е поела стабилно по пътя към оздравяването. Второто пък гласи, че еврозоната е в "окото на урагана", където скоро отново ще забушува хаос.

Надежди за болника Европа

И все пак: индикациите за това, че катастрофалният сценарий няма да се осъществи, са сякаш повече. Нека отправим поглед назад:

Някои държави, преди всичко в Южна Европа, години наред живяха над възможностите си. Предизвиканата от банките финансова криза доведе до крах на икономиките им. Под засилен натиск Португалия, Испания, Ирландия и Италия намалиха пенсии, заплати и дефицит - болезнен процес, който трябва да продължи с подкрепата на европейския спасителен чадър. Тъй като много от инвеститорите са недоверчиви, в играта се включи и Европейската централна банка (ЕЦБ). Финансовите средства на банката са неизчерпаеми - което води до намаляване не спекулациите около еврото и намаляване на лихвите. Критиците се жалват, че ЕЦБ манипулирала лихвите, които трябвало да останат високи за по-дълъг период от време. Само че тази тяхна "набожност" няма много допирни точки с действителното поведение на инвеститорите. Нима те винаги действат рационално?

Ясни сигнали от ЕЦБ

Години наред инвеститорите отпускаха евтини заеми на Южна Европа, въпреки дефицитите. А сега преекспонират недоверието си, защото игнорират фундаменталните реформи. Справедливо ли е да не се изкупуват държавни облигации на Испания, но без никакво съмнение да се "изсмукват" американските облигации, при положение, че дълговете на Америка се равняват на 100% от икономическата сила на страната?

Много неща говорят в полза на тезата, че инвеститорите трябва да се ориентират по институции, които излъчват ясни сигнали. А ЕЦБ дава именно такъв сигнал. Вземайки решението за неограничено изкупуване на държавни облигации на закъсалите страни от еврозоната, тя подкрепя реформите в тези страни, като същевременно им дава време да завършат реформаторския процес без да се стига да фалити и улични боеве. Банката дава ясен сигнал, че еврозоната няма да се разпадне, ако общата икономическа политика се приближи максимално до членовете на валутния съюз. Дано сега инвеститорите се ориентират по този ясен сигнал.