Икономически анализатори очакват ръст на фалитите на фирми в България с 21% през следващата година, в сравнение с 2019-а, предава БНР.
Рискът от фалити покрива почти всички сектори, но особено уязвими са транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки. Изключения правят само фармацията и IT-сектора, където има стабилност.
"Това е нормална част от пазарния процес. Нормално е компании да фалират в един момент, да се преструктурират. Други предприемачи по друг начин да конструират тези капитали, тези ресурси и да ги влагат отново в икономиката", казва икономистът Стоян Панчев, цитиран от Nova TV.
Последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат подобни на вълната от 2009-а, но с разликата, че Covid-19 засяга много повече държави.
Забавянията на плащанията или големият брой клиенти, които не плащат навреме, може да доведе до несъстоятелност на компаниите.
Прогнозите са за 35% увеличение на фирмената несъстоятелност в глобален мащаб и ефект на доминото след пандемията, прогнозират правни експерти, специализирани в сферата на междуфирмената задлъжнялост.
Икономистите дефинират сегашната ситуация като "бомба със закъснител". Причината за това - радикалните спасителни мерки за икономиката предприети от правителствата. "Дългосрочно обаче това не може да продължи и рано или късно тези компании ще трябва да се срещнат с реален пазар. Колкото по-дълго им се помага с подобен тип мерки, толкова по-малко те ще са подготвени за реалната ситуация на пазара", казва Панчев.
Според анализа ако през 2019 година бизнесът е чакал средно 60 дни, за да получи плащане по сделка, то през 2020-а се очаква да се стигне до 66 дни, а през 2021 г. - до 68 дни. Това е срокът, в който реално се блокира оборотният капитал, което ограничава бизнеса да заделя повече ресурс за инвестиции, модернизация и развитие на нови продукти.