В декларация АОБР заяви , че действията на КНСБ „могат само да доведат до провал на двустранните преговори". Преговорите в страните на ЕС се водели в „обстановка на цивилизован конструктивен диалог", изтъкват работодателите, тоест позицията на профсъюза не отговаря на това определение.
КНСБ трябва да обясни пред обществеността защо не приема предложенията на работодателите за диференцирани проценти на повишение на заплатите на нископлатените и високоплатените работници и служители, настояват от АОБР.
Диференцираните повишения на работните заплати са много по-социално ориентирани от профсъюзното предложение „еднакъв процент за всички". Например предложеният от синдикатите единен процент от 17,57% означава, че работната заплата от 200 лева ще нарасне с 35 лв., а заплатата от 1000 лева - с 175 лв., „което ще засили социалното неравенство".
Работодателите цитират също така ефекта от въвеждането на плоския данък, който бе противоположен за ниските и високите заплати. След въвеждането на 10% всеобщ подоходен данък, нетната заплата на зает с 220 лв. спада с 11.6%, а нетната заплата на зает с 1,000 лева се покачва с 7.2%.
Ако се приложи предлаганията от синдикатите единен процент, нетната заплата на заетия с 220 лв. ще нарасне с 6 на сто, а на този с 1400 лв. - с 27,2 на сто, изтъкват от АОБР.
Накрая, на 7 декември 2007 г. беше сключено двустранно споразумение между националните синдикални и работодателски организации във връзка с ефекта от въвеждането на плоския данък.
Точка 4 от това споразумение гласи, че при предстоящото договаряне на препоръчителен индекс за повишаване на средната работна заплата през 2008 г. в реалния сектор на икономиката индексите ще се диференцират, "с оглед да се осигури реално нарастване на разполагаемите доходи на работниците и служителите с отчитане на ефекта от въвеждането на плоския данък".
Работодателите искат от КНСБ обяснение, защо за пореден път те се отказват от постигнатото последно споразумение между социалните партньори, което носи подписа на президента на КНСБ и е сключено само 6 месеца преди настоящите преговори.
Ръководството на КНСБ трябва да обясни защо счита, че еднаквият процент на повишение на заплатите е социално по-справедлив.
Аргументите на „другата страна": КНСБ иска договаряне на двуцифрен ръст на работните заплати в реалния сектор през тази година, тъй като средната работна заплата в България е повече от 10 пъти по-ниска от средното в Европа. Жизненият стандарт на българският работник е най-нисък.
Стотици хиляди българи вече потърсиха по-добър живот в чужбина и в страната се изпитва безпрецедентен дефицит на работна сила, изтъква профсъюзът - но работодателите продължават „силно да подценяват наемния труд".