Ядрените мощности на втората в света държава с най-много реактори стават все по-скъпи. Въпреки развитието на сектора през последните десетилетия, фpeнcĸaтa държавна eнepгийнa ĸoмпaния Еlесtrісіtе dе Frаnсе (ЕdF), която е и най-големият производител на ядрена енергия, продължава да увеличава размера на средствата за изграждането на мощности.
EdF е изчислила, че ако правителството на Франция приеме решение за изграждане на нови шест реактора трето поколение EPR в страната, това ще струва на държавата най-малко 46 милиарда евро, съобщи местният ежедневник Le Monde, цитиран от агенция Reuters.
Компанията в момента изгражда няколко проекта - третият реактор на ядрената електроцентрала във Фламанвил във Франция (Flamanville - 3) и още един в централата Hinkley Point C във Великобритания.
Оценката за изграждането на новите мощности е част от конфиденциален документ, подготвен за Съвета на директорите на EdF. Според изчисленията всеки от реакторите от следващото поколение ще струва между 7,5 милиарда и 7,8 милиарда евро.
Разходите се разглеждат по модел за финансиране на изграждане на двойка реактори, като за период за изграждането са разчетени от 15 до 20 години.
Данните идват в сложен за EdF момент - строителството на реактор EPR в третия енергоблок на централата Flamanville в Северна Франция се сблъска с множество проблеми. Разходите по проекта бяха многократно увеличени - по последни изчисления реакторът ще струва на страната 12,4 милиарда евро, което е 4 пъти повече от предвиденото в началото. Другият проблем - изграждането на ядрената мощност започна през 2006 година и трябваше вече да бъде отдавна готов - през 2012 година. Проблемите при неговото строителство наложиха времето за проекта няколко пъти да бъде удължено, като по последни данни се очаква реакторът да е готов до 2022 година. Изграждането на реактора във Великобритания също среща предизвикателства - макар и значително по-леко, проектът също се оскъпи.
Всичко това поставя под въпрос бъдещето на ядрената енергетика в страната, предвид и засилващото се антиядрено движение. Въпреки че ядрените мощности не произвеждат никакви вредни емисии, активистите искат електроенергия само от възобновяеми източници. В същото време 75% от електроенергията във Франция се произвежда от ядрени централи, като планът на страната е до 2050 година този процент да бъде редуциран до 50%, а останалите 50% да идват от ВЕИ.
Междувременно Франция не е единствената страна, която изпитва затруднения с ядрените си мощности. От 1 януари 2020 година в Швейцария ще влязат в сила приетите от правителството нови правила за формиране на фондове за извеждане от експлоатация на ядрени централи и управление на радиоактивни отпадъци. Предвидено е разходите по извеждане на действащите мощности от експлоатация да нараснат двойно.
Операторите на швейцарските централи критикуват новите правила, като смятат, че те ще увеличат разходите им и едновременно ще намалят възможността за инвестиции при изграждане на нови енергийни мощности в страната.
Швейцария в момента действат 5 ядрени енергоблока в четири централи. В една от тях работи най-старият енергоблок в света - Първи енергоблок на АЕЦ Beznau - пуснат през 1969 година. От 1985 година всички оператори в страната плащат отчисления във фонд за извеждане от експлоатация, а от 2002 година средства се събират и във фонд за управление на радиоактивни отпадъци.
През 2011 година парламентът на Швейцария реши страната постепенно да се откаже от ядрената енергетика. През 2017 година Министерството на околната среда оцени разходите по извеждане на една централа от експлоатация и утилизирането на отпадъците на 24,6 милиарда франка, или около 25 милиарда долара.
В началото на ноември тази година кабинетът преразгледа предложението си, използвайки нова методика, в която включи и нивата на инфлация и изчисли, че ежегодните отчисления в двата фонда ще нараснат почти двойно - от настоящите 96 милиона франка до около 183,7 милиона франка. Това далеч не се харесва на операторите и допълнително засилва дебата за това какво да бъде бъдещето на ядрената енергия не само в Швейцария, а като цяло.