Проблемите на жилищния пазар и финансовата криза доведоха до нова вълна от правителствени регулации на бизнеса и икономиката в САЩ.

Федералните и щатските власти полагат все по-големи усилия за стабилизиране на провалящи се бизнеси, спадащи цени на къщи, непогасяеми ипотеки и извисяващи се цени на енергията.

Стъпките се явяват предизвикателство към движението на дерегулиране, което дефинира американско управляване за по-голямата част на изминалия четвърт век от" революцията на Рейгън" в началото на 1980 -те.

Всъщност, някои от днешните поддръжници на увеличението на ролята на държавата в управлението са бивши последователи на републиканското наследството на президента Рейгън.

В четвъртък, ролята на управлението в контролирането на финансовите пазари беше в центъра на изслушването на Финансовата комисия към Сената.

На заседанието председателят на Комисията за финансов надзор (SEC), Кристофър Кокс заяви, че ролята на SEC трябва да бъде увеличена, като е необходимо да й се дадат повече правомощия за контрол над банките и другите финансови институции.

А според думите на президента на Нюйоркската федерална банка Тимъти Гайднър цялата регулаторна структура трябва да бъде преоценена.

И двамата обаче свидетелстваха пред сенаторите за това, че правителствената регулация може да бъде реформирана без ограничаващи финансови нововъведения.

Вече, от Федералния резерв влязоха в преговори с инвестиционните банки на Уолстрийт да поставят свои чиновници вътре в огромните компании, за да могат да наблюдават отблизо капиталовите нужди на фирмите след предприемането на необичайната стъпка на предлагане на десетки милиарди долари в аварийни заеми.

Федералният резерв също така се съгласи да заеме пари към FANNIE MAE и FREDDIE MAC, потенциално давайки на агенцията повече надзорни функции по отношение на ипотечните гиганти.

В същото време, щатските обществени комисии засилват отново контрола си над големите компании, който отстъпиха по време на вълните на дерегулиране.

Министерството на образованието предприема стъпки към ренационализиране на пазара за студентски заеми, след като частните кредитори практически изоставиха този бизнес сектор.

САЩ се движеха съвсем близо до практически изключен регулаторен подход през повечето от изминалите 230 години.

Разискването за силата на "ръката на Вашингтон" в икономиката е в сърцевината на президентската кампания.

Кандидатите и на двете основни партии подкрепят предложенията за създаване на нови органи подобни на Федералния резерв за регулиране на емисиите от парникови газове и изразходване на милиардите долари за повишаване на енергийната ефективност на икономиката.

Мнението на обществеността също се променя. Вече 53 % от американците искат от правителството да "прави повече за разрешаване на проблемите", докато 42 % са против.

Десетина години по-рано съотношението беше 2 към 1 в полза на реципиентите, които се противопоставиха на засилване на ролята на правителството.

Според бившия зам.-председател на Федералния резерв демократа Алън Блайндър,"Пазарите са съзидателни, но понякога съзидателността води в странни и опасни посоки."

Дали ролята на правителството обаче трябва да се увеличава? Например усилието на президента Клинтън да създаде универсална система за здравеопазване през 90-те се увенча с неуспех.

И дори активността на институциите да нараства, това не значи непременно отхвърляне на последните две десетилетия на дерегулация, защото увеличаването на ролята на държавата може да доведе до свиване на цените на много стоки и услуги, в момента регулирани от пазарните условия.

От гледна точка на близката перспектива това вероятно не изглежда като заплаха с оглед на поскъпването на основните суровини и най-вече на петрола, но в дългосрочен план ще се отрази, както на конкурентноспособността на американската икономика, така и на растежа й.

Степента на промяната ще за виси и от това кой ще наследи Джордж Уокър Буш на президентския пост в началото на следващата година.

Сенаторът Барак Обама, номинираният демократичен кандидат, говори за увеличение на данъците на богатите американци, и данъка върху печалбата на нефтените компании. А съперникът му, сенаторът републиканец Джон Макейн иска да намалява данъците на корпорациите.

В същото време, промишлените гиганти срещат все по-голям натиск за регулация заради грижата за безопасността на продуктите, подобно на мерките предприемани в ЕС.

Сенатор Обама иска голямо увеличение на разходите за мостове, пристанища, железници и друга инфраструктура, но се безпокои от възможността, разпределящите парите да злоупотребят заради политически и лични прищевки, което е и дългосрочна загриженост на сенатор Макейн.

Кога държавата ще започне да пречи с политическите си ходове на конкуренцията в бизнеса? Това е основният въпрос, на който трябва да се отговори преди да се предприема засилване на възможностите за намеса на федералните власти на пазара.