Рецесията в еврозоната се превръща в криза за единните пазар и валута

Той смята, че прогнозата за загуби от 4 100 милиарда долара почти сигурно ще бъде ревизирана нагоре, но много по-шокиращо е, че преобладаващата част от тези загуби са европейски, a не в банките в Северна Америка.

От общо $4 100 млрд., глобалната банкова система ще отпише $2 800 млрд. От тях малко над половината - $1 426 млрд. - са активи на европейски банки, докато банките в САЩ ще загубят от кризата $1 050 милиарда.

Дори по-лошо, европейските банки са отписали много по-малко активи, отколкото американските. Според Ройтерс, европейският и американският банкови и застрахователни сектори досега са отписали активи за $740 млрд., като повече от 70 на сто от отписванията идват от САЩ. А  делът на еврозоната е едва 14 на сто.

Според друга статистика от доклада на МВФ, за да бъде рекапитализирана банковата система, до капиталовите съотношения от средата на 1990-те години, в САЩ ще е необходима финансова инжекция от $275 милиарда, докато за европейските банки ще са нужни $500 милиарда.

Всички тези данни показват, че Европа има най-големия проблем и е направила най-малко за решаването му. И тъй като рецесиите, свързани с финансови кризи продължават обикновено по-дълго, с оглед на историческия опит, еврозоната има голям проблем. Според МВФ дори ако се приложат правилните и ефективни политики в подходящото време, то възстановяването ще бъде бавно и болезнено, защото процесът на дилевъридж ще изисква време. Но, ако не бъдат взети подходящите мерки,  възстановяването ще отнеме много повече време.

Най-новите икономически прогнози на водещите германски икономически институти са в съответствие с песимистичния анализ на МВФ. Проблемът не е само, че немската икономика ще се свие с около 6 на сто през тази година. Истинският проблем е, че там не се очаква възстановяване дори до края на 2010 година. И така се оформя картината на икономическа стагнация, която би могла да продължи с години.

Така че каквито и основателни критики да са отправяни към политиката на тандема Гейтнер - Самърс и планът за спасяването на американските банки, по отношение на неговата ефективност и справедливост, положението е доста по-зле в Европа. Например, немският банков план за оздравяване, подробности, за който ще станат известни следващия месец, почти със сигурност ще остане доброволна схема. Няма да има стрес тест, за да се определи дали една банка трябва да бъде принудена да набере нов капитал. Разбира се, този план е по-добър от нищо. Но той няма да реши проблема за рекапитализация на банковия сектор.

Но ядрото проблема с европейския политически отговор, както по отношение на стабилизирането на банките, така и на фискалните стимули, е липсата на координация извън националните граници. През миналата седмица спорът между Аксел Вебер, президент на Bundesbank и Европейската комисия, за това дали банките, получили държавни помощи, следва да осъществяват операции извън ЕС, подчертава, че единният пазар не действа, когато всички политически решения при криза се вземат на национално ниво.

И с право лорд Търнър, председателят на Службата за финансово регулиране във Великобритания заяви относно бъдещето на европейските банки: "Изправени сме пред реалността на необходим избор между по-силна европейска координация или повече национални правомощия, повече Европа или по-малко Европа, но ние не можем да останем в положението, в което сме."

МВФ отбелязва, че едностранните правителствени действия за подпомагане на вътрешния финансов сектор могат лесно да се превърнат във финансов протекционизъм. Това се случва точно сега в еврозоната, където правителствата са въвели политики, които правят обществената подкрепа зависима от поддържането на вътрешното кредитиране.

Европейският макроикономически отговор страда от същите основни проблеми. Некоординираните национални програми за стимулиране на икономиката се оказват като неефективни, така и протекционистични - като предвидените в Германия инфраструктурни инвестиции или френските субсидии за автомобилния сектор.

Така некоординираните национални планове за стимулиране на икономическата активност в дадена държава от еврозоната се оказват под натиска на отрицателни външни фактори, често породени от мерките срещу кризата в съседните европейски страни. Ето защо европейската икономика се нуждае е координирани фискални стимули.

В момента рецесията в еврозоната постепенно се превръща в криза за вътрешните пазари и единната валута. Но все още има потенциал трендът да се обърне. Ако в еврозоната бъдат приети единни политики за финансиране на банковия сектор и в подкрепа на растежа, ако се улесни присъединяването на страните от Централна и Източна Европа (и Великобритания) към съюза и ако започне да се мисли за издаване на общоевропейски облигации, еврото би могло да излезе по-силно от тази криза - както от гледна точка на курса спрямо долара, така и на неговото значение като световна валута.

Но Германия реално чака да започне възстановяването на големите й експортни пазари извън ЕС, като САЩ, за да бъде изтеглена от рецесията с минимум разходи и без да рискува с големи фискални разходи, Франция се опитва да следва подобна политика, но реално е зависима от ситуацията в най-големият пазар за нейния износ - Германия, а Великобритания се придържа към съвсем различна политика, разчитайки на собствените си усилия, за да се справи с кризата, при което ще трябва да плати цената на рекорден бюджетен дефицит.

В този момент, оптимистичните сценарии не са много вероятни. Европейските лидери се придържат към различни идеи и осъществяват с предимство националните си политики и приоритети, понякога за сметка на единството на единния пазар и единна валута в условията на криза. Те преследват техните краткосрочни национални интереси, без да се съобразяват с дългосрочните перспективи на еврозоната, но в крайна сметка негативите от този поход остават за собствените им страни. Всички те се придържат към илюзията, че имат национални стратегии. Но успехът на подобни мерки може да е само частичен без наличието на единна европейска стратегия.