Военно-промишленият комплекс е големият победител във всеки конфликт - пренареждането на приоритети и преориентирането на ресурси винаги води до големи поръчки за бойна техника и боеприпаси. Това звучи аксиоматично вярно за Русия - държава с огромна "специална" промишленост още от времената на СССР, която, на всичкото отгоре, е затънала в най-голямата война в историята си от 1945 г. насам - тази в Украйна.
Оказва се, обаче, че голям брой военни заводи не могат да обслужват дълговете си и или зависят от държавни поръчки за оцеляването си, или са принудени да разпродават своето имущество, пише в свой мащабен материал Defense News.
Детайли: През септември 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви промяна в Наказателния кодекс на Руската федерация, с която неизпълнение на задълженията по договор с държавата в сферата на отбраната води до глоба до 3 млн. рубли и до 10 г. затвор за отговорните.
Скоро след това изтече и наложеният на 1 април м.г. мораториум върху банкрутите. Резултатът - кредиторите на 10 корабостроителни и кораборемонтни компании поискаха обявяването им в несъстоятелност или самите дружества обявиха банкрут. Сред тях има и големи заводи.
Още ред други предприятия са със сериозни проблеми.
"При това положение, обявяването на фалит може да е начин за ограничаване на риска от наказателно преследване за управляващите тези заводи", коментира експертът от Центъра за анализ на европейските политики Павел Лузин.
А системните проблеми датират от преди войната. "Една от причините за банкрутите е непостоянният характер на държавните военни поръчки. Освен това, има неравномерно разпределение на средствата за изпълнените поръчки", обяснява икономистът от Финансовия университет в Москва Сергей Толкачов.
- Законодателството позволява на държавата да индексира цените по даден договор с по-малък процент, отколкото е реалното оскъпяване и така производителят покрива разликата от джоба си;
- Плащанията могат да се бавят много време, което принуждава предприятията да затъват в дългове към банките;
- Ако дадена компания не участва в развойната дейност по даден продукт, а само го произвежда, тя получава по-малко финансиране.
Заради всичко това още години преди избухването на войната важни производители като "Радиоприбор" (Владивосток), фабриката за артилерийски снаряди "Сибселмаш" (Новосибрск) и заводът за сателитни компоненти "Калинин" (Санкт Петербург) фалираха, смениха собствеността си и в крайна сметка мощностите им бяха разрушени. И при трите предприятия окончателният край дойде след избухването на конфликта в Украйна.
В процедура по несъстоятелност са московският производител на навигационно оборудване "Електроприбор", Подолския електромеханически завод за компоненти за ПВО и балистични ракети и ред други. В процес на преструктуриране и смяна на собствеността са буквално десетки закъсали военни предприятия.
Това са "жертви" на дългогодишни проблеми - а вече има и нови: санкциите затрудняват и оскъпяват доставката на различни компоненти, които нямат местен аналог.
Източник: МО на Русия
Още нещо: За отношението на Москва към някои от тези предприятия е емблематичен случаят със системата на "Спецремонт". Компанията майка и 12 от 30-те ѝ специализирани завода фалираха, въпреки прехвърлянето им от Министерството на отбраната към "Ростек" през 2017-2018 г.
Сега правителството директно планира да построи два нови завода за бронирани машини в Москва и Ростов. Според експерти новите предприятия ще имат предимство пред тези, които произвеждат стари модели и са затънали в дългове.
От друга страна: В Кремъл все пак предприемат и мерки, които да подпомогнат военното производство. Банките вече отпускат по-големи кредити на по-ниски лихви на компаниите от сектора.
Правят се и опити за реорганизация с цел да се спре вълната от фалити. Някои депутатите от Държавната Дума предлагат активите на банкрутиралите компании да се прехвърлят към тези, които изпълняват ангажимента си към държавата.
"Изпълнението на дадена държавна военна поръчка представлява голяма пирамида на сътрудничество. Даже ако малки фирми или доставчици на 3-4 ниво попаднат в процедура по несъстоятелност, резултатът е риск от дестабилизация на държавния бюджет", коментира още миналата есен председателят на парламентарната комисия по въпросите на индустрията и търговията Владимир Гутенев.
Сега правителството планира до 2024 г. да върне оздравените и реорганизирани компании на частния сектор, но опасенията са, че заради държавната помощ те ще са в облагодетелствано положение спрямо останалите, които е трябва да се спасяват сами. Освен това, инвеститорите могат да бъдат единствено изцяло руски юридически лица със съответните специални лицензи, а това ограничава кръга на потенциални купувачи.
USD
CHF
EUR
GBP
