Налагането на санкциите по "Магнитски акт" върху няколко физически лица и 64 фирми у нас, предизвика небивала административна и политическа активност. Правителството спешно произведе нормативен акт, с който ограничи и по точно забрани на бюджетните структури и държавните фирми да взаимодействат с попадащите под санкциите лица. Причините за това бяха много детайлно обяснени от министъра на финансите Асен Василев в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria on Air.

Най-общо казано тези мерки са предприети, за да се опази хазната от големи загуби.

Големият въпрос обаче не е дали тези мерки са оправдани, а дали имат своето законово основание. Защото акт-а си е акт, но той е правна норма в САЩ, а у нас той не е имплементиран в националното законодателство за разлика от друг американски акт - Foreign Account Tax Compliance Act (FATCA). Което означава, че нормативната основа за издаване на ограничения въз основа на Магнитски акт у нас е доста крехка. Да, могат да се ползват различни инструменти, като ДАНС и други подобни, за създаване на правни основания, обосноваващи правителствените ограничения, но те са краткосрочни, неустойчиви и най-важното атакуеми са в нашия съд.

Например, ако партията на Васил Божков спечели над 1% от гласовете на изборите, на какво основание Министерството на финансите ще й откаже субсидия? На основание, че е в списъка "Магнитски"? По българското законодателство този акт няма директно действие у нас, така че отказ да се направи законно дължимо плащане въз основа на тези санкции може лесно да се атакува в българския съд. А събарянето в съда в такива случаи открива възможността ощетения да предяви финансови претенции.

Впрочем именно плащанията са най-силно засегнати от санкциите на този акт . Причината е че те се извършват от банките по нареждане на техните клиенти. А всяка банка има ностро (свои сметки) в долари, които са в САЩ и които поддържат доларовите й преводи. Ако тя няма директно в САЩ, разполага с такива в голяма международна банка, която има подобни сметки в САЩ и е обслужваща спрямо българската. Американския акт разчита точно на това. Дори да няма директно действие в другите страни, ако се установи, че дадено лице, което е под санкциите на акта, извърши международен превод през дадена банка, сметките й в САЩ могат автоматично да бъдат закрити, като преди това от тях американските власти приберат сериозна сума за глоби. Затова повечето български банки в условията си за обслужване на клиенти имат клаузи, които им дават право да отказват плащания в случай, че клиента попадне под рестрикции подобни на акта. За установяване на такива плащания, които трябва да бъдат спрени, банките разполагат със съответния софтуер, които засича рисковите преводи по различни сигнатури. С подобни развити софтуери разполагат и международните мрежи за картови плащания VISA и MasterCard, които макар и да са глобални по своите операции, са американски по своята капиталова структура. Така че санкционираните по Магнитски акт лица не бива да се учудват, ако платежните им нареждания с карти за покупки на стоки и услуги в един момент започнат да не се изпълняват.

Поради липсата на национално законодателство, което да урежда изпълнението на Магнитски акт у нас действието на договорни отношения със засегнатите от санкциите лица не могат да се считат за автоматично прекратени. Това важи и за кредитите взети от тези лица, които не могат да бъдат направени предсрочно изискуеми само, защото получателите им са санкционирани по Магнитски. Но тук отново идва момента с плащанията. Ако една фирма не може да получи нужните й стоки и услуги, защото й се отказват нарежданията й за плащането им и/или не може да си получи парите за поръчаните и стоки и услуги, тя неминуемо ще започне да има проблеми с нормалното си функциониране. От там ще дойдат проблеми с паричните постъпления и респективно с обслужването на задълженията. Така се появява риск кредитите на санкционираните лица бъдат просрочени и ако не могат да бъдат рефинансирани, те автоматично ще изпаднат в хипотезата на предсрочната изискуемост със всички произтичащи от нея негативни последици.

От всичко казано до тук е ясно, че макар в повечето случаи и да са косвени, последствията от Магнитски акт могат да са много тежки не само за санкционираните, а и за огромен кръг взаимодействащи с тях лица. По тази причина е добре да се помисли дали в страната да не бъдат разписани и въведени ясни нормативни правила за това какво се случва както с лицата върху, които се налага международни санкции, така и с всички реално, или потенциално взаимодействащи с тях субекти. С други думи не е излишно да се обсъди дали не трябва да има ясен законов протокол за действие в такива ситуации, а не всички да се чудят какво да правят, как точно да го правят и дали е законосъобразно да го правят.