Носителят на Нобелова възпоменателна награда за 1987, американецът Робърт Солоу и група макроикономисти около него призовават за активна фискална политика в Европа и критикуват ЕЦБ. Пактът за стабилност и растеж според тях е виновен за слабия икономически ръст през последните години: Handelsblatt.

Учените и водещите бизнесмени с подкрепата на Солоу настояват за антициклична фискална политика, която да се противопостави на икономическото забавяне в Европа. Те атакуват „консенсуса, който доминира дебатите във Франкфурт и Брюксел", както и възгледите за икономиката, към които се придържат ЕЦБ, Бундесбанк и Европейската комисия.

„Тъй като цените и заплатите не са изцяло гъвкави и Европейската централна банка се грижи почти само за ценовата стабилност, ние се нуждаем  от друг инструмент за стабилизиране на конюнктурата", твърди професорът по макроикономика от Мюнхен Герхард Илинг. Ученият настоява за координирана европейска финансова политика.

Робърт Солоу е президент на парижкия Cournot Centre for Economic Studies. Той, с подкрепата на Илинг и други „макро-бунтари", се изправя срещу царуващата диагноза, че проблемите на Европа с икономическия ръст са предизвикани главно от „структурна неподвижност". От тази гледна точка, институцията на държавата ограничава намесата си до дерегулиране и консолидиране на бюджета - което се и критикува.

Групата пледира, че страните членки във валутния съюз трябва да получат и да се възползват от свободата да смекчават цикличните колебания на конюнктурата с помощта на финансова политика. Това става още по-необходимо, тъй като САЩ стоят пред рецесия, а заради свързаното с това свиване на търсенето европейската икономика няма да остане незасегната.

„Ориентираната към предлагането политика действа само в средносрочен план, така че фискалната политика остава единствения инструмент за макроикономическо стабилизиране", заявяват икономистите в комюнике. Пактът за стабилност и растеж(на първо място поставящ стабилността на евро и забраняващ новите дългове над 3% от БВП) е попречил на въвеждането на фискална политика от този вид и трябва да се държи отговорен за ниските темпове на растеж през последните години. Във фаза на отслабваща икономическа активност, пактът изисквал проциклична, удряща спирачките на икономиката финансова политика, продължава критиката.

„В момента пактът по-скоро анти-стабилизира и анти-развива", казва Солоу. За да не се получи същото и при следващата криза, в бъдеще е важно да се следи най-вече това, нивото на дълга да остава в поносими рамки. Според това условие, в пакта трябва да бъде възможно дефицитите да се разширяват, тъй като при криза разходите автоматично се покачват, а приходите спадат. По време на криза „автоматичният стабилизатор" влияе в противоположна посока.

В съответствие с това макроикономистите настояват за обвързано с конюнктурата данъчно облагане с данъчни облекчения или своевременна програма за (държавни) разходи. „Опитът на САЩ показва, че дискреционната фискална политика за стимулиране на икономиката може да функционира", пише в комюникето.

Наскоро Handelsblatt проведе анкета с реномирани макроикономисти и се установи, че има широк консенсус против активизиране ролята на Брюксел и Франкфурт за управление на конюнктурата посредством финансова политика. Така че подписалите протеста са малцинство.