Основната идея на статията, е че в момента наблюдаваме забавяне в развитието на определени сектори от американската икономика, което е нормално в условията на пазарна икономика и непрекъснато преориентиране в търсенето и предлагането. Тук обаче трудно можем да се съгласим, тъй като проблемите на финансовия и имотния сектор са толкова сериозни, че няма как да се избегне разрастване на проблема и „потапяне" на цялата икономика.
Калетски обаче се противопоставя на това общоприето схващане и започва да излага доводите си.
1. Възникването на финансова криза не е достатъчно само по себе си да породи пълномащабна рецесия. Всъщност историята познава доста проблеми във финансовата сфера на САЩ, които не са водили до свиване на цялата икономика. Такива например са били кризата в Латинска Америка през 1984 г., сривът на капиталовия пазар през 1987 г. и предишната ипотечна криза от 1988-89 г. Да не говорим за Азиатската и Руска катастрофа през 1995-1998 г.
2. Агресивните монетарни и фискални мерки, които ФЕД и Финансовото министерство предприеха през последните месеци, ще започнат да се усещат едва в началото на лятото. Според Калетски, направените данъчни облекчения за американските потребители ще увеличат търсенето на стоки и услуги поне с 3% през третото и четвъртото тримесечие и то ако само половината от тях бъдат похарчени (общата сума е $140 млрд). По-ниските лихвени нива пък ще дадат първи позитивен ефект чак в началото на 2009 г.
3. Икономистът смята, че краят на кризата в имотния сектор не е далеч, като в подкрепа на твърдението си прилага някой цифри от статистиката. Цената на американските имоти е паднала с почти 15% от техния връх до днес, което ще рече, че тяхната цена вече не може да бъде окачествена като „висока" на фона на доходите. Също така индексът измерващ нивото на справедлива цена в САЩ е паднал до 135 пункта в момента от 140.8 пункта през 1999 г.
Аргументите на Калетски звучат страхотно, но те по никакъв начин не отговарят на въпроса как ще се справи икономиката с рисковете идващи отвън. САЩ вече използваха голяма част от валутните си резерви, за да стабилизират финансовата система у дома, но сега ще им бъде много трудно да се справят с новите проблеми идващи от промяната във външната среда. Именно тук е момента, в който чужденците трябва да се намесят и да спасят американската икономика, но това ще стане едва когато доларът се стабилизира.
Също така може да стане, ако Федералният резерв предприеме първи стъпки по затягане на лихвеното ниво, за да подкрепи обезценяващия се долар и да върне доверието на чужденците в американските съкровищни бонове. Бернанке и компания обаче, започват да изчерпват идеите си и докато не видят по-сериозно стабилизиране на икономическите показатели, едва ли ще предприемат по-сериозни стъпки в посока нагоре за лихвеното ниво.
Опонентите на Калетски също разкритикуваха мнението му и го определиха като повърхностно и незасягащо основните моменти на кризата. Според тях текущата слабост е само предшественик на по-сериозен проблем, който не може да се разреши с текущи фискални реформи. Тук те говорят за тотална промяна в пазарното мислене и фундаментите на които се крепи кредитния сектор, а не дали ще има рецесия или не.
vladimir
на 08.04.2008 в 23:23:17 #9. хареса ми статията е качеството на коментарите които предизвика. споделям мнението на Кихано6. аз също я считам за повърхностна, още една инжекция от ентисиазъм за обезверените. ако приведем пък аргументите контра, списъкът е много по-голям: 1) кризата е на липсата на доверие на консуматорите спрямо банките (подразбира се "правителството") за да се съгласят отново да се задължават. това доверие беше грубо разрушено както от начина, по който бяха отпуснати кредитите, така и по начина по който са наказани сега длъжниците. колко време ще е необходимо за да зарастне тази рана и се създаде смелост за нови дългове? обикновено, няколко години. 2) доларът няма причини да се оцени отново, което ще държи инфлацията на червено и няма да позволи лихвите да продължат да падат. писал съм много пъти защо доларът ще продължи да бъде слаб и няма да се повтарям. 3) с латентна инфлация и липса на доверие за нови дългове, подразбира се "консумиране", за какво икономическо растене можем да говорим? 4) колкото и да се насилват, кризата е на сащ и ще остане в сащ. това е най-яркия пример, че икономическото лидерство на сащ в света е минало. въпросът, писах това много пъти, не е в рецесията, а колко ще слязат сащ по пътя си надолу. светът се променя за да продължи същия - учете диалектика. .
Kihano6
на 08.04.2008 в 00:50:14 #8Неделчо, явно бизнеса ти е дребен. Ако той нарастне или мафията нарастне, ще се срещнете. Това е женитба която не се отказва.
Неделчо Съботинов
на 07.04.2008 в 23:15:15 #7Доколкото следя новините вчерашното и днешното убийство е акт на разчистване на сметки, при което са пострадали хора, които малко или много са знаели на къде отиват нещата. Няма убити пенсионери, няма застреляни майки с деца. Кофти е, но затова си имаме социалистическо правителство да се бори с престъпността и да ни осигурява светло бъдеще. Аз съм в светлата част на икономика, що мен не дойде някой да ме гръмне!?
Kihano6
на 07.04.2008 в 21:34:59 #6А, Неделчо, и още нещо. Понеже оня ден си говорихме за разходки из София (макар и да не се споразумяхме за кварталите). Как се отразяват днешното и вчерашното убийство на оптимизма ти?
Kihano6
на 07.04.2008 в 21:17:04 #5Неделчо, благодаря за отговора макар и да не ми се отдава да схвана смисъла му. Според статията Housing Affordability Index е паднал от 140.8 до 135. Според твоето обяснение през 99та семействата са имали 141% от необходимия за заем доход а сега само 135, което не ми се връзва с падането на цените на имотите освен ако доходите не са паднали много повече. Или се смята за положително това, че през 99та хората са можели да получат само 59% от стойността на жилището а сега цели 65? (ако правилно съм схванал сметката) Ами то пак е по-зле, по моему, щото създава още по-голяма задлъжнялост. Нещо пак се обръща черното и бялото? (както обикновено) Както и да е, май няма нищо общо със справедливостта и "справедливата цена" и намирисва на неточен превод.
Само Левски
на 07.04.2008 в 15:39:42 #4Вместо Тодор Русанов неизвестен никому икономист; не сме сигурни дали е и такъв да прави коментари върху статиите на други хора, които публикуват в Таймс. Нюза по-добре да беше превела едно към едно статията.
Неделчо Съботинов
на 07.04.2008 в 15:38:49 #3Според някои трактовки в икономическата теория, понятието "справделива цена" е минималната цена за достатъчно добро качество на един продукт на свободния пазар. Въпросът обаче е адски спорен тъй като цената не зависи само от стойността, а и от отношението между търсене и предлагане на определена стока на пазара при конкретни обстоятелства, време и място. Никоя стока няма право на справедлива цена сама по себе си, ако на пазара никой няма желание да я закупи. Търсенето в голяма степен гарантира правото на справедлива цена. Пазарът формира справедливата цена. Търсене и предлагане, това е.
Неделчо Съботинов
на 07.04.2008 в 15:31:44 #2Kihano, в пазарното общество отдавна има всякакви индекси измерващи всичко, от ръста на БВП, през баланса по различни платежни сметки, до инвеститорскот и бизнес доверие (настроение). В статията става въпрос за индекса (HAI - Housing Affordability Index) изчисляван от Националната асоциация на агенциите за недвижими имоти (NAR). Той изчислява достъпността на цената на имотите спрямо средния доход на американците. Бил е 140 в началото на "балона" през 1999 г., а сега е 135 пункта. Сравнителната стойност от 100 пункта, означава че средното американско семейство отговаря на 100% от условията за получаване на ипотечен заем за покупка. 135 пункта, означава че средното семейство разполага с доход, който е 135% от нужното за да получи кредит и ще му бъде отпусната сума равна на 65% от стойността на имота. Просто индекс, на чиято база се правят различни изчисления.
Kihano6
на 07.04.2008 в 15:04:09 #1"... индексът измерващ нивото на справедлива цена..." Неделчо, Що за чудо е пък това? Аз си мислех, че справедливата цена е тая която се определя от търсенето и предлагането или по точно, тая на която се сключват сделки? Какъв е тоя индекс тогава? Не е ли отстъпление от догмата на свободния пазар? Нали нямало справедливост? Силния такова слабия? Брех тия икономисти и "справеливостта" взеха да изчисляват.