При отварянето на британския вестник Times тази сутрин бях изненадан да прочета новия силно позитивен коментар на колумниста Анатол Калетски. Статията, която е озаглавена „Три причини, поради които очаквам САЩ да избегнат рецесията", хваща погледа още с първите кликове на сайта. Г-н Калетски започва материала си с думите: „Може би аз съм последният икономист в света, който все още смята, че е възможно САЩ да не изпаднат в икономическа рецесия". Имайки предвид тежките финансови показатели от САЩ, любопитно е да хвърлим едно око на доводите, които Калетски дава в подкрепа на амбициозното си заглавие.

Основната идея на статията, е че в момента наблюдаваме забавяне в развитието на определени сектори от американската икономика, което е нормално в условията на пазарна икономика и непрекъснато преориентиране в търсенето и предлагането. Тук обаче трудно можем да се съгласим, тъй като проблемите на финансовия и имотния сектор са толкова сериозни, че няма как да се избегне разрастване на проблема и „потапяне" на цялата икономика.

Калетски обаче се противопоставя на това общоприето схващане и започва да излага доводите си.

1. Възникването на финансова криза не е достатъчно само по себе си да породи пълномащабна рецесия. Всъщност историята познава доста проблеми във финансовата сфера на САЩ, които не са водили до свиване на цялата икономика. Такива например са били кризата в Латинска Америка през 1984 г., сривът на капиталовия пазар през 1987 г. и предишната ипотечна криза от 1988-89 г. Да не говорим за Азиатската и Руска катастрофа през 1995-1998 г.

2. Агресивните монетарни и фискални мерки, които ФЕД и Финансовото министерство предприеха през последните месеци, ще започнат да се усещат едва в началото на лятото. Според Калетски, направените данъчни облекчения за американските потребители ще увеличат търсенето на стоки и услуги поне с 3% през третото и четвъртото тримесечие и то ако само половината от тях бъдат похарчени (общата сума е $140 млрд). По-ниските лихвени нива пък ще дадат първи позитивен ефект чак в началото на 2009 г.

3. Икономистът смята, че краят на кризата в имотния сектор не е далеч, като в подкрепа на твърдението си прилага някой цифри от статистиката. Цената на американските имоти е паднала с почти 15% от техния връх до днес, което ще рече, че тяхната цена вече не може да бъде окачествена като „висока" на фона на доходите. Също така индексът измерващ нивото на справедлива цена в САЩ е паднал до 135 пункта в момента от 140.8 пункта през 1999 г.

Аргументите на Калетски звучат страхотно, но те по никакъв начин не отговарят на въпроса как ще се справи икономиката с рисковете идващи отвън. САЩ вече използваха голяма част от валутните си резерви, за да стабилизират финансовата система у дома, но сега ще им бъде много трудно да се справят с новите проблеми идващи от промяната във външната среда. Именно тук е момента, в който чужденците трябва да се намесят и да спасят американската икономика, но това ще стане едва когато доларът се стабилизира.

Също така може да стане, ако Федералният резерв предприеме първи стъпки по затягане на лихвеното ниво, за да подкрепи обезценяващия се долар и да върне доверието на чужденците в американските съкровищни бонове. Бернанке и компания обаче, започват да изчерпват идеите си и докато не видят по-сериозно стабилизиране на икономическите показатели, едва ли ще предприемат по-сериозни стъпки в посока нагоре за лихвеното ниво.

Опонентите на Калетски също разкритикуваха мнението му и го определиха като повърхностно и незасягащо основните моменти на кризата. Според тях текущата слабост е само предшественик на по-сериозен проблем, който не може да се разреши с текущи фискални реформи. Тук те говорят за тотална промяна в пазарното мислене и фундаментите на които се крепи кредитния сектор, а не дали ще има рецесия или не.