Анализаторите на Световната банка прогнозират, че средната цена на барел петрол през 4-то тримесечие на т.г. ще бъде средно 90 долара за барел и ще падне до 81 долара за барел през 2024 година. Те се аргументират със забавяне на икономиката и следователно на търсенето на горива.

В същото време Световната банка предупреждава, че ескалацията на конфликта в Близкия изток може да тласне цените до много по-високи нива.

В своята октомврийска прогноза за стоковите пазари Световната банка отбеляза, че от началото на конфронтацията между Израел и Хамас цените на петрола са се повишили с 6%, докато цените на селскостопанските суровини, повечето метали и други стоки "едва се движат".

Анализаторите на Световната банка идентифицират три сценария за възможни развития въз основа на опита от регионалните конфликти от 70-те години на миналия век.

Малък кризисен сценарий (както по време на гражданската война в Либия през 2011 г.) предполага намаляване на производството на петрол с 0,5-2 милиона барела на ден и повишаване на цените на петрола до $93-102 за барел през 4-то тримесечие.

Сценарий на криза със среден размер (като войната в Ирак от 2003 г.) би довел до намаляване на глобалното предлагане на петрол с 3-5 милиона барела на ден, което би тласнало цените на петрола до $109-121 за барел.

Сценарият за голяма криза (както в случая с ембаргото, наложено от арабските страни през 1973 г.) предполага намаляване на доставките с 6-8 милиона барела на ден и покачване на цените до 140-157 долара за барел.

"Увеличаването на цените на петрола, ако се задържи, неизбежно ще означава покачване на цените на храните", коментира Айхан Косе, заместник главен икономист в Световната банка. "Ако има сериозен шок в цените на петрола, това допълнително ще подхранва инфлацията на цените на храните , което вече е високо в много развиващи се страни."