Турция отмени краткотрайната забрана за внос на някои пластмасови отпадъци в страната. Това разбуни духовете в кръговете на еколозите. Те предупреждават за заплаха за земеделските земи и водните ресурси в страната. Турция, към момента, е най-голямата дестинация за износ на отпадъци от Европа.

Властите облекчиха ограниченията за внос на полиетилен, наложени през май, според официално постановление, публикувано този месец, цитирано от Bloomberg.

През последните няколко години в Турция е внесен повече боклук от Европа, отколкото в която и да е друга държава. Въпреки че се предполага, че ще бъде рециклиран, натрупаният в земеделски площи боклук, предизвика остра обществена реакция.

Вносът на пластмасови отпадъци в съседката ни скочи близо 200 пъти от 2004 г., като голяма част от увеличението се дължи на внос през последните четири години, след като Китай обяви, че спира практиката за подобен внос. Само Великобритания е изнесла 210 000 тона пластмасови отпадъци в Турция през 2020 г., а Германия е изпратила 136 000 тона.

Обикновено подобни сделки позволяват на вносителите да получават рециклируема пластмаса и други отпадъци. По този начин може да се намалят и разходите за суровини за турските производители на пластмаса.

Обработването на пластмасата обаче е трудно и скъпо и някои компании предпочитат да изгарят материалите.  Microplastic Research Group, която следи индустрията за рециклиране, съобщава за най-малко 68 пожара в турските заводи през първата половина на тази година спрямо осем през 2016 г.

Турските компании "получават по-евтина суровина. Европейските фирми се отърват от боклука си, а тонове остатъци от пластмаси в крайна сметка се изхвърлят в Турция", казват от Microplastic Research Group.

Проучване за WWF установи, че бреговата линия близо до южния град Адана е най-замърсеният участък от цялото Средиземноморие.

Преди няколко години в Китай се внасяха половината от рециклируемите отпадъци в света, но страната издаде забрана за внос на пластмаса през 2017 г.

Европейският съюз от своя страна спря износа на пластмасови отпадъци за страни извън ОИСР, превръщайки Турция в основната си дестинация.