681. За тези българчета, които ще получат образование, цифрата изразява годината на основаването на Първата българска държава. А иначе тъкмо 681 пъти се споменава думата „образование" в актуалния доклад на Световната банка, наречен „Увеличаване на конвергенцията на България: предизвикателството на нарастващата производителност" (тук).

В изследването на Световната банка излязло в края на септември се посочва, че главната финансова стратегия за нас в тази сфера трябва да е реинвестиране в образователната система на спестените с икономии и реформи средства.

За равнището си на доход България има образовано население, посочва се в доклада. Проблемът е в това, че полученото образование не се преобразява в способности, които се търсят от пазара. Така че пътят за развитие на българската икономика не трябва да бъде ориентиран към пазене на съществуващите работни места, а към засилване на секторите на икономиката чрез обучение на служителите.  

Идеята, че страната ни е люлка на светли ученически умове, сериозно бива разклатена от приложената от СБ статистика. Оказва се, че 40% от българчетата на 15 години са на минималното или дори под минималното равнище на грамотност при четене (два пъти под средните значения за Европа и 2.6 пъти под изискванията на Лисабонската стратегия).

В математиката през 1995 година може да сме били силна държава, но по темпове на понижение на математическите знания на учениците сме най-напред, т.е. най-зле.

Освен това, 84% посещаемост на основното образование - в страна, където основното образование е задължително, е много слаб показател.

В България за образование (средно, висше плюс наука) се отделят 4,3% от БВП на страната и виждаме, че този дял е значително по-малък от средното значение за страните от ОИСР (5,2%), като в САЩ този показател е 5,4%.

Но не процентът от БВП е важният в случая, защото е ясно, че при лошо управление и с много пари добри резултати няма да се получат, а правилното насочване на наличните средства удвоява ефективността им, дори и парите да са по-малко.

Главната препоръка на СБ е децентрализиране на финансите, които се предоставят чрез делегирани бюджети на всички училища. Средствата ще се изчисляват по единен норматив на обучение на един ученик (дава се за пример сумата от 800 лв. на ученик на година), включващ издръжки като парно, стипендии, транспорт, както и заплатата на персонала.

В бъдеще директорите сами трябва да определят броя на паралелките, числеността на учителите и сами да ги назначават.

По показателя брой ученици на един учител страната ни е под средните значения на ОИСР, но не във всички случаи. В България, в началното училище 16,3 ученика се падат на един учител, докато във Франция 19,4, във Великобритания 20, в Германия 18,7. Също така обаче, в Полша 11,9, в Унгария 10,6.

Диспропорцията се увеличава в основното образование (5-8 клас), където един български учител отговаря средно на 12,8 ученика, докато средното за ОИСР е 14,3. В по-горните класове средното значение на показателя учител/ученик е 12,1.

След 1997 броят на учениците намалява по-бързо, отколкото броят на учителите. В 31% от българските училища пропорцията учител/ученик е изключително ниска, под 11. Изтъкнат е проблемът за малките населени места особено в планинските райони. Но същото се среща и в градовете - където „оптимизацията" ще е много по-лесна. Освен това, за всеки 100 учителя има 43 души неучителски персонал.

Реформирането чрез съкращаване на неучителския персонал и на училищата, където показателят учител/ученици е по-нисък, може значително да повиши възможностите за реинвестиране на икономисаните средства.

Например, от 667 държавни училища в големите градове, в 320 съотношението учител/ученици е неблагоприятно. Ако от общо 794 училища, където показателят учител/ученици е над 11, бъдат оставени 400, в следващите три години могат да се спестят 80 млн. лева. Ако се намали с 30% неучителският персонал в училищата (това са 7,000 души), ще дойдат още 20 млн. лева икономии. Така че близо 100 млн. лева могат да дойдат от консолидация и намаляване на неучителския персонал.

„Демографският дивидент" също дава възможност за икономии: според данни на ООН, до 2050 година населението на страната в училищна възраст (от 6 до 19 години) ни ще намалее с 60,000 души.

Световната банка предлага да се преразгледа програмата на професионалните училища: като начало да не се допуска прием на ученици с незавършено основно образование. В по-дълъг период, от техникуми трябва да се премине към професионално ориентирани регионални колежи, на примера на учебни заведения осигуряващи знания и умения в туризма по Черноморието.

Във висшето образование като начало трябва да се премине към модел, приемащ матурата като встъпителен изпит за университетите. Освен това университетите трябва да се консолидират, като малките специализирани институти започнат да се сливат, за да оптимизират управлението. Показателят преподавател/студенти трябва да достигне 16.  Предлага се създаването на втори инженерен университет в София, който ще обедини независимите сега висши училища по геодезия, архитектура, химия, горско стопанство и т.н.

В заключение искам да изтъкна собствено мнение, че учителската стачка е много лош атестат за управляващата коалиция. След като „кротки" хора като учителите тръгват на протест, това говори за пожар в двора на държавата. Все пак не трябва да се прекалява с обвиненията: проблемите не са се формирали вчера или преди една година. Но те трябва да се решават днес. Кой учи децата на история? Учителите, към които сега правителството подхожда с пренебрежение. От ситуацията политиците могат да излязат или победители, или народни врагове. А зад образователните реформи, които очакваме от нашите политици, стои вярата в бъдещето.