Дейвид Ни се подготвя за страхотна година за бизнеса си — благодарение на стимулите в размер на $1,9 трлн., които американските власти одобриха, пише Bloomberg.
Американците получиха помощ от $1 400, което означава, че "търсенето в САЩ ще подскочи", казва Ни. Неговата Jiangsu Siborui Import and Export Co., базирана в Китай, внася алуминиеви джанти в САЩ. Прогнозата му е, че продажбите ще се покачат с 30% тази година.
Очакванията са пакетът стимули в САЩ да подпомогне цялата световна икономика — и особено тази на Китай, която е най-големият износител в света. Около $360 млрд. от помощите ще бъдат похарчени за вносни продукти, според Allianz SE. Изчислява се, че $60 млрд. от тях ще бъдат за стоки от Китай — компютри, дрехи, стоки за дома.
Но също така това означава, че цените на стоките, произведени в Китай, които вече започнаха да се покачват, ще продължат да вървят нагоре. И може да предизвикат напрежение между Вашингтон и Пекин заради търговския дисбаланс.
Канада и Мексико ще отчетат най-голям ефект спрямо размера на икономиките им, но пакетът стимули има потенциал да покачи БВП на Китай с 0,5% през следващите 12 месеца, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Bloomberg Economics изчислява, че 1% повишение на търсенето в САЩ допринася за 0,08% от икономиката на Китай.
Според UBS БВП на Китай може да се покачи с 9% тази година, спрямо 3,6% през 2020 г. Очакваният ръст на износа е 16%.
В САЩ вече има притеснения, че помощите и очакваното икономическо възстановяване ще донесат инфлация. Увеличеният внос от Китай и повишаващите се производствени цени там означават, че американските потребители съвсем скоро ще плащат повече за внесените от страната стоки.
Ни посочва, че производителите на джанти в Китай вече повишават цените, тъй като разходите за транспорт доближават рекордни върхове, а цените на метали също растат.
Търговският бум може да означава, че САЩ ще се опита да ограничи вноса с дългосрочен план, за да облекчи дисбаланса в търговията. Той ще има и още един ефект: ще отслаби резултата от усилията на Пекин да ребалансира икономиката си и да я направи по-зависима от вътрешното потребление, а не от индустриалното производство.