Сърбия търси финансиране и подкрепа от страни с ядрено ноу-хау, за да внедри поне четири малки модулни реактора (ММР) с обща мощност от 1200 мегавата. Това коментира президентът на западната ни съседка Александър Вучич на няколко пъти през последните няколко седмици, за последно - на Срещата на върха за ядрената енергия в Брюксел.
Това е сериозна стратегическа промяна в позицията на Белград, тъй като още по времето на Югославия - през 1989 г., беше наложен мораториум върху изграждането на АЕЦ и инсталации за производство и преработка на ядрено гориво. Реакция от катастрофалния инцидент в Чернобил от 1986 г., той още е в сила.
Защо се налага промяната стана ясно от друго изказване на президента - по време на посещение във военен завод в Куршумлия по-рано през месеца. Тогава в отговор на журналистически въпрос Вучич заяви, че очаква през 2050 г. страната да консумира 4 пъти повече електричество, отколкото в момента.
"Искаме да снабдяваме с електричество Крагуевац. Там имате център за данни, после още един център за данни. Имате и суперкомпютър. Имате и производство на електромобили - как ще захраните всичко това, с какво?", запита президентът, цитиран от "Танюг".
По думите му с американски компании се водят преговори за голям соларен парк с балансиращи мощности, "но това не са реални и постоянни 1200 мегавата, а по-скоро 350 до 500 мегавата или по-малко, защото не всеки ден е слънчево и с вятъра е по същия начин".
От друга страна Вучич призна, че Сърбия няма парите за класическа АЕЦ - между 11 и 13 млрд. евро. Затова и става актуална темата с малките модулни реактори. В Брюксел Вучич обясни, че търси в ЕС както ноу-хау, така и финансова подкрепа от водещите страни в общността, а в същото време ще работи за законови промени, с които 35-годишният мораториум да падне.
Още на срещата на върха в Мюнхен през февруари стана ясно, че сръбски официални представители са обсъждали темата с британския индустриален гигант Rolls-Royce. Нейният ММР струва около 10 пъти по-евтино от стандартен реактор.
Малките модулни реактори са с мощност до 300 мегавата и интегрират всичките си системи в един моноблок с цел по-висока надеждност и по-лесна експлоатация на по-ниска цена. Освен това те позволяват групиране според необходимостта в дадения случай.
Румъния е друга съседна на България държава, която има проект за ММР.
Един от плюсовете на малките модулни реактори е, че по-рядко се налага да бъдат зареждани с гориво. В същото време, учени от Станфорд и Университета на Британска Колумбия посочват, че този вид реактори отделят 35 пъти повече ядрени отпадъци за единица произведена енергия в сравнение с големите енергоблокове.
В самата Сърбия инициативата на президента има своите критици и в експертните среди. Физикът Слободан Бубньевич коментира пред телевизия N1, че Белград се насочва към технология, която все още не е в масова употреба и не е достатъчно добре изпитана.
По думите му вероятно се обмисля използването на излизащи от употреба въглищни тецове с цел да се запазят работни места в централите, но до момента подобен тип преоборудване е правено в ограничен мащаб единствено в Русия, Китай и Франция.
"Ако Сърбия реши да придобива такива способности, по дефиницията на МААЕ малките модулни реактори са до 300 мегавата. За нас в страната енергийната ситуация би се променила драстично, ако имахме 3-4000 мегавата", посочи физикът, като според него е по-добре да се мисли за един конвенционален реактор от 1000 мегавата.
В тази връзка Бубньевич отбеляза и че малкият размер на ММР не означава, че този тип мощности са по-безопасни от големите - реално едни и същи мерки и едни и същи рискове са в сила при компактните и при пълноразмерните реактори.
За момента не е ясно къде Вучич иска да бъдат разположени енергоблоковете. До момента опитите за премахване на мораториума върху АЕЦ в Сърбия винаги са се натъквали на сериозна съпротива и сега също не са изключени протести.
USD
CHF
EUR
GBP
