Възстановяване, основано на висок дълг, не е никакво възстановяване

Икономистите са абсолютно безнадеждни в предвиждането на рецесии. Това е вярно не само в годините преди драстичен спад, а и когато сме на прага на кризата. През 2008 година, когато Bank of England не успя да превиди най-големият икономически срив в следвоенната история на Великобритания дори и след като той вече бе започнал.

Тази неособено впечатляваща статистика трябва да играе като предупредителен знак в сегашната ситуация, когато десетата годишнина от срива на Lehman Brothers създаде цъфтяща индустрия, отдадена на това да предвиди кога ще дойде следващата криза.

Честният отговор е, че никой наистина не знае.

Метереологията се подобри през последните 40 години, икономическите прогнози - не. Когато метереолог каже, че идва ураган, обществото взима предупреждението под внимание. Когато икономист даде подобна прогноза, шансовете са, че вече е твърде късно.

Това може би скоро ще се промени. Както сателитната технология направи прогнозирането на времето далеч по-точно, така и машинното самообучение ще пренесе икономическите прогнози в 21 век. Рикард Найман и Пол Ормерод са сравнили икономическите прогнози, направени от хора, и от машини в САЩ и във Великобритания - и достигат впечатляващи заключения. В началото на 2008 година проучване сред професионални икономисти в САЩ не успя да предвиди, че след година страната им ще бъде в дълбока рецесия. Ако централните банкери в САЩ бяха разчитали на изкуствения интелект, щяха да са доста по-добре подготвени. Дори и много по-впечатляващи са резултатите за Великобритания.

Но това далеч не е всичко. Найман и Ормерод достигат още до вероятната причина за рецесията и до заключение, което взривява мита, че големите правителствени харчове са виновни.

Водят ли ни правителства и централни банки към нова дългова криза?

Време е да спрем да генерираме растеж чрез натрупването на огромни задължения

"Доказателствата посочват ясно, че дългът на публичния сектор не изигра никаква важна роля в създаването на Голямата рецесия", казват те. "Обратно, съотношението на задълженията на частния сектор към БВП е изиграло значителна роля, особено във Великобритания".

Честно казано, идеята, че държавното разточителство е причинило рецесията, никога не е издържала. Всъщност експанзията на глобалния пазар, довел до по-евтини стоки, които наводниха Запада. Инфлацията затихна и това убеди централните банки да намалят лихвите. Финансовата дерегулация означаваше, че единствената пречка пред прекомерното задлъжняване - високите лихви - бе премахната - и кредитите станаха евтини и достъпни. Частният сектор задлъжня, което не е проблем, стига и активите от другата страна да растат. Когато пазарите се обърнаха, нещата тръгнаха надолу много бързо.

И тогава дългът на публичния сектор се превърна в проблем, защото правителствата търсеха начин да облекчат ситуацията чрез намаляване на данъците и увеличаване на разходите. Дълговете на частния сектор бяха, до някаква степен, национализирани.

Бил Уайт, тогава главен икономист в Bank for International Settlements (BIS) (Банката за международни разплащания или както е по-позната - Банката на централните банки), бе един от малкото, които спука балона на самозадоволство, твърдейки, че периодите на ниска инфлация също могат да доведат до криза. Предупрежденията му не бяха взети под внимание. BIS остава притенснена за високите нива на задлъжнялост, където идва и мястото на труда на Найман и Ормерод за състоянието на света десет години след срива на Lehman.

Кога ще дойде следващата криза и колко силно ще удари?

JPMorgan дадоха своята прогноза

Кратко обяснено, лекът бе централните банки да намалят лихвите и да увеличат достъпа до средства, изкупувайки облигации от частния сектор в процеса, наречен количествено улеснение. Задлъжнялостта на частния сектор намаля за определен период, след като компаниите и домакинствата започнаха да правят икономии, но по-късно отново започна да расте. Ниските лихви дадоха възможност на инвеститорите да търсят по-рискови активи, което и направиха. Парите наводниха развиващите се пазари, където доходността е по-висока заради по-големите рискове. Турция, където централната банка повиши лихвите до 24% миналата седмица, е един от примерите какво може да се случи в свят със свободен капитал. Парите на спекулаторите от чужбина дойдоха. И финансираха строителен бум и скок на валутния курс. В крайна сметка дефицитът започна да расте, а инфлацията да се покачва. В този момент спекулаторите се изплашиха, а изтеглянето на капитал предизвика и срив на валутата. И централната банка трябва да повиши лихвите, за да защити валутата. В крайна сметка рецесията става неизбежна.

BIS заяви в последния си доклад, че има рискове за финансовата стабилност. "В някои отношенията рисковете отразяват небалансираното възстановяване след кризата и прекомерното разчитане на монетарна политика. Където съществуваха финансови уязвимости, те се натрупваха. Виждаме продължаващ ръст на натрупването на дълг, частен и публичен, спрямо БВП. Това продължава тенденцията, която започна още преди кризата и съвпадна с дългосрочния спад на лихвите".

Зад сухия език, съобщението е ясно. Възстановяване, което се основава на високи и увеличаващи се нива на дълг, не е никакво възстановяване. Световната икономика е в същото положение, както преди кризата от 2008 година. Нужните реформи на проблемния модел не бяха извършени и затова предупрежденията на BIS не трябва да бъдат подминавани.

И тъй като не е възможно да кажем кога ще дойде следващата рецесия, или къде ще започне, историята се повтаря.

Как ще дойде следващата имотна криза в България?

Няколко индикатора, за които да внимавате