Битката на президента Реджеп Таип Ердоган за ниски лихви засилва неравенството сред турците и нанася вреди по финансовото благосъстояние на работещите — основните му поддръжници, пише Bloomberg.

Докато правителствата по света се опитват да успокоят растящите цени, Ердоган залага, че ниските лихви ще подкрепят растежа и ще съживят популярността му преди следващите избори през 2023 г.

От износители до имотни магнати — тези, които и досега се справяха добре, печелят най-много от ниските разходи за лихви и слабата лира. Силното поскъпване на храните и наемите обаче тормозят силно по-бедните — традиционните избиратели на Ердоган.

Стратегията на президента да създаде растеж, движен основно от кредитирането, преди е вършел работа на изборите. Но след години акумулиране на ефектите от тази политика, плюс ефекта от Covid-19, означава, че социалните щети този път ще са много по-големи.

Никъде другаде разликата не се вижда по-ясно отколкото на пазара на жилищни имоти, където инвеститорите се възползват от евтините кредити, за да купуват жилища като защита срещу отслабващата валута. В истанбулския квартал Гоктюрк вилите в затворените комплекси се продават срещу $1 млн. Те доближават все повече порутените къщички, изградени преди десетилетия от бедни семейства върху ничия земя.

Кварталът сега е пълен с модерни ресторанти с все по-заможна клиентела, докато първоначалните му заселници не могат да си позволят да отопляват домовете си през студените месеци след като цените на дървесината се удвоиха през последната година. Някои от тях бяха принудени да напуснат домовете си, след като предприемачите са купили земята под тях.

Растящата несигурност около жилищата се превръща във все по-голям социален проблем. Цените в Турция се повишиха с 13,2 процента, рекорд за Европа, по данни на KPMG за третото тримесечие. В същото време бедността достига най-високото си ниво от десетилетие насам. Covid-19 вкара в тази група още 1,6 млн. души, по данни на Световната банка.

Именно стремежа на Ердоган да повиши икономическия растеж и да се хареса отново на гласоподаватели засилва тези дисбаланси, предупреждават икономист.

Лирата, която се обезцени с 20% срещу долара през 2020 г., се запътва към деветия си пореден годишен спад през тази. Потребителската инфлация се ускорява за пети пореден месец през октомври и доближава 20%.

И докато останалите държави се подготвят за затягане на паричната политика, в Турция централната банка даде знак, че ще продължи да ги сваля - движена от неортодоксалното разбиране на Ердоган, че високите лихви повишават инфлацията.

За някои тази политика носи успех.

Производителите и износителите се радват на огромни приходи, след като отслабналата валута сваля разходите за работна ръка и прави турските продукти по-конкурентоспособни навън. В същото време ниските лихви позволяват на компаниите да инвестират по-агресивно в разширението си. Очаква се през 2021 г. износът за първи път в историята да надхвърли $200 млрд.

Всичко това идва за сметка на работещите.