За 10 години са "изчезнали" близо милион души в работоспособна възраст

Националният статистически институт публикува днес експресни (първични) данни от проведеното преброяване на населението на страната през периода септември-октомври 2021 година. Те показват по-лоша картина от очакваната - населението на България се е стопило с най-голям темп в новата си история, като за периода от предишното преброяване преди 10 години страната губи 844 000 души. Това връща България на нива от преди 80-90 години, което логично поставя въпроса как се отразява този спад на икономиката. Попитахме това икономиста от "Института за пазарна икономика" Адриан Николов:

Господин Николов, експресните данни от преброяването показват, че страната е загубила най-голямо количество население в новата си история. До какви видими и невидими икономически проблеми води и ще доведе това?

А.Н: На практика според експресната оценка на НСИ населението на България се връща на равнищата си между двете преброявания през 30-те и 40-те години на ХХ век. Свиването на населението само по себе си е значим икономически проблем, тъй като ограничава възможностите за разширяване на пазара на труда и привличане на нови инвестиции, за които може да се окаже, че просто липсват работници. По-големият проблем е обаче промяната в баланса на населението - между преброяванията през 2011 и 2021 г. са "изчезнали" близо милион души в работоспособна възраст, което създава сериозен натиск за повишаване на производителността на труда. Това от своя страна изисква сериозни инвестиции в капитал и механизиране на все повече производства, но и подобряване на квалификациите и уменията на населението.

С други думи, ще трябва да се учим да правим повече с по-малко хора, което естествено ще мести фокуса на икономиката, и особено на преработването към по-капиталоемки дейности, което от своя страна може да се отрази благотворно и на доходите на работещите. Положителното е, че освен в ситуация на сериозна криза работни места ще има за всички желаещи, които разполагат с базови умения и желание за адаптация. Ефект от по-малкото население ще е и повишаването на БВП на човек от населението, тъй като броят на хората, на които се дели БВП намалява значително - по този начин ще се сближим и поне малко до средноевропейските стойности на показателя. Това не значи, разбира се, че реално сме забогатели - преброяването просто установява реалното състояние на населението, което досега е било надценявано с почти 400 хиляди души.

Адриан Николов, икономист в "Института за пазарна икономика"

Има ли икономическо обяснение на драстичния спад в населението на страната?

А.Н. Според НСИ има относителен баланс между ефекта на естествените и механичните процеси върху спада на населението, като икономическата ситуация влияе и върху двете. При механичното движение търсенето на реализация и по-висок стандарт на живот в Западна Европа и САЩ играе водеща роля, като тук не бива да подминаваме и "официализирането" на голям брой български преселници в Обединеното Кралство след Брекзит. Същевременно България далеч не е магнит за икономически мигранти, което означава че миграционните процеси имат предимно негативни последствия за общия брой на населението. При естествения прираст пък несигурната икономическа ситуация, ниските доходи и слабото представяне на пазара на труда в началото на миналото десетилетие определено се отразяват на решенията на мнозина да имат деца (или пък повече от едно).

Какво показват вътрешномиграционните тенденции - някои области губят до 1/4 от населението, само София регистрира ръст?

А.Н. Спадът с 1/4 - 1/5 в много от областите, особено в Северна България, беше регистриран още от оценките на населението преди преброяването - тоест, тук изненади няма. Подценяването на населението на София също беше очаквано, предвид слабата мотивация за промяната на постоянните адреси. Тази динамика обаче ще се отрази на измеренията на регионалните неравенства в страната, тъй като населението почти винаги е "знаменателят" на сравнителните индикатори. Така например ще се свие разликата в брутния вътрешен продукт на човек от населението между столицата и следващите области, тъй като населението, на което се разделя общият обем на БВП расте в София, но намалява в останалите. Аналогично най-вероятно ще се окаже, че заетостта на активното население е подценена заради големия спад в броя на населението в групата 18-65 години.

WSJ: Пандемията даде надежда на държавата с най-бързо намаляващо население - България

Нетната миграция към страната е положителна за първи път от десетилетие

Демографските процеси пряко засягат пенсионната система, в същото време правителството гласи реформа в нея. С какво трябва да се съобрази с оглед на новите данни?

А.Н. Отдавна се говори, че все по-високите пенсиите на все повече пенсионери се плащат от все по-малко работещи (което, разбира се, означава и неизбежно допълване на средствата за пенсионни плащания от държавния бюджет; приходите от осигуровки никога не стигат). Този проблем има, най-общо, три решения - повишение на пенсионната възраст, което се случва и в момента плавно, но може би ще се наложи по-рязко, повишаване на осигурителните вноски и по-плавен ръст на пенсиите. Нито вдигането на осигурителната тежест, нито задържането на пенсионерите в бедност, очевидно, не са особено желани.

По тази причина фокусът на държавната политика трябва да бъде не толкова върху преразпределянето на съществуващите блага през пенсионната система, а създаването на повече блага - по-производителна икономика би означавала и по-високи осигурителни плащания без реално повишаване на осигурителната тежест. От значение е и подобряването на медицинската грижа, особено в сферата на превенцията, която да позволи на повече хора да работят и след достигането на пенсионната си възраст и така да допълват дохода си.

Половината от спада се дължи не на миграцията, а на ниската раждаемост. Вероятно политиците ще заговорят за финансови стимули за раждаемостта - могат ли те наистина да я подкрепят и има ли държава в света, където подобна система работи? Кои са работещите икономически стимули / мерки за насърчаване на раждаемостта?

А.Н. Има някои примери дори в Източна Европа (Полша, Унгария), където се твърди че подобни политики постигат успех; по моему за обявяване на траен демографски успех са необходими не години, а десетилетия, така че е рано да се каже дали техните модели постигат устойчиви резултати. Най-често срещаните подходи са даването на данъчни облекчения или директни плащания към новите родители. Иначе, че България трудно може да се говори за значително разширяване на майчинството, което и днес е сред най-щедрите в Европа - очевидно проблемът пред майките не е в това.

Ако трябва да избираме между двете алтернативи, като че ли данъчните облекчения са за предпочитане пред директните плащания, въпреки че те са насочени само към работещите, а и усложняват данъчния модел. Но, както вече посочих, най-доброто и трайно решение би било просто достигането до по-стабилна икономическа ситуация и трайно повишаване на благосъстоянието на домакинствата.