Решението на Audi да затвори своя завод в Брюксел през февруари 2025 г. отразява по-обща тенденция в европейската икономика: деиндустриализация.

Позовавайки се на намаляващите продажби на електрически модели и високите структурни разходи, дъщерното дружество на Volkswagen Group реши да прекрати производството на електрическия SUV Q8 e-tron в Белгия и да го премести в Мексико, пипе Euronews.

Това решение оставя 4 000 работници в състояние на несигурност, особено след като все още не е намерен купувач за обекта.

Но затварянето на завода на Audi не е изолиран случай в европейската автомобилна индустрия, която беше силно засегната от бавния растеж и засилената конкуренция от страна на китайските модели.

От началото на 2024 г. има постоянен поток от съобщения за намаляване производство, съкращения и затваряне на заводи. Част от тях са Stellantis в Италия, Michelin във Франция и разбира се Volkswagen в Германия, който планира да затвори три производствени обекта в родната си страна за първи път в историята си.

Тази криза в автомобилната индустрия отразява по-дълбок проблем, който разстройва европейската икономика от десетилетия: деиндустриализацията. Този термин се отнася до намаляването на дела на индустрията в създаването на богатство в дадена страна или регион. В Европа делът на индустрията в брутния вътрешен продукт (БВП) е намалял от 28,8% през 1991 г. на 23,7% през 2023 г., което е спад от почти 18% за тридесет години, според Световната банка.

Няколко фактора обясняват този феномен, включително автоматизацията, която намалява търсенето на работна ръка и преместването в страни с по-ниски разходи.

Преходът към икономика на услугите, намаляващата покупателна способност, нарастващите разходи за енергия и засилената конкуренция от икономики като Китай и Съединените щати упражняват натиск върху европейската индустрия.

Според данни, събрани от Европейския профсъюзен институт, 853 000 индустриални работни места ще изчезнат в Европа между 2019 и 2023 г.

Изправена пред това явление, Европа се опитва да укрепи своята индустрия, като се фокусира върху така наречените "зелени" технологии. Промишленият план на Европейската зелена сделка трябва да засили независимостта на ресурсите и да насърчи компаниите, инвестиращи в енергийния преход. Този план се основава на два стълба: единият се стреми да осигури достъп до металите, необходими за този преход, а другият, регулирането на индустрията с "нетна нула", подкрепящо компаниите, ангажирани с въглеродна неутралност.

Междувременно Китай и Съединените щати продължават да инвестират в собствените си индустрии, като консолидират позициите си на международните пазари, включително Европа.