Последният доклад показа нов дълбок ръст на безработните, възлизащ на 4,4 млн. души - със 100 хил. повече, отколкото икономистите прогнозираха. Досега техният брой е над 26 млн. което е рекордна стойност. Мейнстрийм икономистите прогнозират, че вече реалната безработица вече е над 20% - размер, който не е виждан от Голямата депресия досега. Всъщност всички новосъздадени работни места след Голямата рецесия бяха заличени само за седмици, пише икономистът Робърт Мърфи.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Лошото е, че, макар засега официалното равнище на безработицата да е по-ниско, отколкото е през 1933 г., когато достига 24,9%, има причини да смятаме, че днес пазарът на труда е значително по-слаб. Като вземем предвид достиженията на Австрийската теория на капитала, можем да видим защо кейнсианските надежди за бързо възстановяване - както и призиви за удължаване на затварянето на икономиката - са напълно погрешни.

Защо днес безработицата е по-тежка?

Първо, има техническа причина, поради която официалните данни за безработицата през 1933 г. са подвеждащи. По това време хората на работа, осигурена от правителството са били броени като безработни (според мен това е правилен подход). Ако използваме коригирани данни, тогава пикът на годишната безработица е бил 22,5% през 1932 г.

Казано иначе, ако броим безработните през 30-те както го правим днес, в момента имаме най-високата безработица в американската история и точка.

Но освен този технически въпрос, има фундаментална разлика между безработицата през 30-те години и днес: тогава хората без работа са били освободени; днес те са под блокада.

Това е колосална разлика. Когато икономиката се срива след краха на фондовия пазар през 1929 г., потребителите са ограничили разходите си и са купували само най-важното. Някои бизнеси изцяло се сриват - точно това са най-незначимите според самите потребители бизнеси.

Все пак много други компании са останали над повърхността, но намаляват служителите си. Отново, компаниите освобождават най-малко важните си служители, според преценката на мениджърите/собствениците.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще измерима с Голямата депресия

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

По време на Голямата депресия, а и на всяка друга депресия, икономическата система се освобождава от най-маловажните дейности, за да създаде възможност за пренасочване на труда към по-значимите такива. Колкото по-сериозни са погрешните инвестиции по време на бума, толкова повече работници ще се озоват на улицата, когато настане рецесията.

Но предвид това, че х-процента от работните места трябва да изчезнат, пазарната икономика по време на обикновено свиване изчиства най-ненужните длъжности, което води до малко нарушаване на притока на стоки и услуги към потребителите.

Днес е напълно обратното. Тези 20+ процента от служителите изгубиха работа си, защото: 1) не работят длъжности, които могат да се извършват от вкъщи; 2) бюрократите не ги разглеждат като "жизненонеобходими". Естествено, тези критерии дори не се доближават до най-икономичните начини на загуба на работни места, поне през призмата на потребителите.

Аналогията с бюджета на едно домакинство

Дотук издигнах тезата, че настоящият удар по пазара на труда е значително по-силен икономически от този, който се случи по време на Голямата депресия. Нека представя една аналогия.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Представите си, че домакинството ви е принудено да понижи разходите си с 25%. Всъщност точно може би се случва с много от читателите на този материал в момента. Но имате само два начина да постигнете подобен резултат:

  • Възрастните в домакинството решават как ще намалят разходите си, така че общото им понижение да е 25%;
  • Бюрократ от правителството, след консултация с множество експерти, принуждава домакинството не просто да понижи разходите си с 25%, но и решава по какъв точно начин ще бъдат направени те.

Кой вариант е по-обременяващ? Очевидно е, че опция 2.

Предвид това, че икономиката трябва да загуби 20% от работните места, би било много по-добре, ако потребителите определят кои точно служители ще бъдат освободени. Сегашната ни ситуация обаче е много по-унищожителна от този вариант, тъй като служителите губят работата си заради чиновнически решения или заради политическия процес.

Кейнсианците игнорират капиталовата структура

Освен важното разграничение между освобождаването на работниците и затварянето на икономиката, има още една причина, поради която кейнсианските икономисти подценяват унищожението от днешните политики: кейнсианците не взимат предвид дългосрочната капиталова структура.

Те разглеждат нещата през призмата на "съвкупното търсене" - след финансова криза, потребителите и бизнесът опитват да изплатят дълговете си и това означава, че само помпането на пари от държавата може да увеличи съвкупните разходи и да доведе до пълна заетост, смятат те.

Колко крехка е съвременната икономика?

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

Но тъй като изобщо не става въпрос за такъв проблем в настоящата криза, много икономисти си мислят, че когато мерките бъдат вдигнати, икономиката ще се върне към нормалното. Все едно хората просто ще отидат на работа в понеделник след тежък уикенд.

Но тези икономисти забравят, че икономиката се състои от много повече неща, освен работната сила. Всеки от нас използва всякакви междинни продукти, създадени от други хора в миналото.

Туристическият сезон на Кейп Код е много предсказуемо събитие и имаме достатъчно инвентории, под формата на храна, рафиниран бензин и т.н., за да се справим с него. Същото важи и с обратен знак - ако някоя част на страната бъде ударена от природно бедствие, което спира хората да ходят на работа, това не е проблем, защото всички останали работим.

Но в текущата ситуация цялата страна е принудително възпряна да извършва дейност. Колкото по-дълго продължи този процес, толкова повече нашата интегрирана и сложна капиталова структура ще се наруши. За дърводелците няма полза да се върнат на работа, ако вече имаме дефицит на пирони.

Здраве срещу БВП

Последна бележка, нека отбележа, че нашето домакинство сме много предпазливи за коронавируса, тъй като жена ми е уязвима заради предишните си заболявания. Не издигам идеята за растежа на БВП над тази за здравето.

Всъщност изцяло поради лични подбуди искам нискорисковите хора да напуснат домовете си, за да може да се разболеят от вируса и да го изкарат, да се надяваме, само с леки симптоми, така че той като цяло да бъде елиминиран от общността ни. Това ще създаде по-безопасна ситуация за хората от моето домакинство и за всички останали в рисковата група.