Ползите и разходите на България от членството в Европейския съюз (ЕС) ще се изравнят някъде към 2040-2050 година. Това заявиха от Института за икономически изследвания при БАН по време на представяне на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България, посветен на първите 10 години от членството в ЕС.

"Когато говорим за ползите, трябва да говорим и за цената, която сме платили. В резултат големите очаквания за рязко подобрение за живота след присъединяването не се потвърдиха. Причините за това са много", коментира професор Иван Ангелов от института по време на пресконференция в БТА.

По неговите думи България е спечелила от присъединяването по отношение на възможностите за прилагане на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развитие.

"Откриха се възможности за получаване на нарастващи трансфери от българите в чужбина, като за миналата година те достигнаха 1,700 милиарда лева. Откриха се още възможности за пътуване, работа и образование в Европа. Създаде се и по-голямо доверие към България като цяло", посочи проф. Ангелов.

По отношение на разходите, произлезли от членството в съюза, от БАН смятат, че особено голяма тежест имат тези за преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ "Козлодуй".

"Бяхме принудени да изключим преждевременно ядрените блокове в Козлодуй и да правим свързани с това големи разходи в бъдеще за заместващи мощности. Общите загуби само от това се оценяват на около 10-12 милиарда евро", обясни експертът.

Към тази сметка от БАН добавят и ограничен национален суверинитет и вътрешна икономическа политика, както и нарасналите разходи, свързани с бежанската вълна.

"Плащаме и солиден годишен членски внос, който вечe достигна 1 милиард лева през миналата и ще расте през следващите", твърди проф. Ангелов.

Като пречка пред българската икономика от БАН виждат ниската конкурентоспособност в комбинация с отварянето на границите за търговия в съответствие с политиката на ЕС и на Световната търговска организация.

"Преждевременното откриване на нашите граници за внос и износ, преди да сме станали конкурентоспособни и без никаква протекция, доведе до огромни загуби. Само при три от важните продукти ние сме запазили или дори леко сме увеличили производството - електроенергия, пшеница и царевица", смята експертът.

"Приказките, че свободната търговия била изгодна и за бедни, и за богати, не е вярна. Тя е изгодна за еднакво конкурентни страни, защото една наша фирма на 10-15 години не може да се конкурира с чуждестранна на 100 години", допълни проф. Ангелов.

В сравнение с останалите държави от Източна Европа, присъединили се към ЕС преди нас, от БАН изчисляват, че с изключение на ниските бюджетни дефицити и публичен дълг икономическите и финансови показатели на нашата страна са най-незадоволителни.

Въпреки тази оценка икономистите са единни по отношение на необходимостта членството на България в съюза да бъде запазено.