България получи зелена светлина за €6.3 милиарда. Къде ще ги инвестира?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен официално даде зелена светлина на българския План за възстановяване и устойчивост. Това означава, че през следващите няколко години страната ни ще получи 6,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Очакванията са получаване на първи финансов транш през есента на 2022-а, а последният транш е планиран за декември 2026 година.

Къде ще ги инвестира?

Планът на България отделя 59% от общия размер на отпуснатите средства за мерки в подкрепа на целите в областта на климата.

Може ли Планът за възстановяване наистина да засили растежа на икономиката?

Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, в предаването Money.bg

"Важно е да имате траектория за намаляване на емисиите с 40% до 2025 г. Това е един от най-амбициозните планове, които сме получавали що се отнася до европейския Зелен пакт", коментира Урсула фон дер Лайен.

"Зелената" част на Плана включва значителни инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата. Планът обхваща също така подкрепа за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, както и целенасочени реформи за улесняване на такива инвестиции. Насърчава се и устойчивият транспорт. 

26% от общия размер на средствата ще бъдат заделени за т.нар. цифров преход. Това означава инвестиции в цифрова свързаност, цифрови умения, цифровизация на публичната администрация и на предприятията, както и цифровизация на транспортния и енергийния сектор.

Водещи проекти за инвестиции и реформи

България предложи програма на стойност 924 милиона евро за саниране на частни и обществени сгради с цел подобряване на енергийните им характеристики. Идеята е чрез нея да се намали търсенето на първична енергия в страната и да се ограничи разхищението на енергия.

Обществено недоволство заради литиевите мини в Сърбия. Но планът е твърде голям, за да се провали

Сръбските власти обещават да послушат "гласа на народа", но дали пък това не е просто популизъм?

В подкрепа на цифровия преход 297 милиона евро ще бъдат инвестирани в цифровизацията на публичната администрация, а 270 милиона евро ще бъдат вложени в широкомащабното разгръщане на цифрова инфраструктура, като по този начин ще се увеличи покритието на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, включително в селските и слабо населените райони.

В какво още ще се инвестира?

• 260 млн. лв. грантове за технологична модернизация;
• 31 млн. лв. грантове за ИКТ и киберсигурност; 
• 200 млн. лв. грантове на ВЕИ за собствено потребление; 
• 180 млн. лв. грантове за кръгова икономика;
• 480 млн. лв. за STEM центрове и иновации в образованието;
• 240 млн. лв. за мрежа от изследователски университети;

Според оповестената от Министерския съвет информация въглищните мощности, включително в Маришкия басейн, няма да се затварят в рамките на Плана.

Същевременно е предвидено изграждане на ~600 МВ (общо 6000 МВч) батерии за сигурност на енергийната система. В Плана е заложена и подкрепа за 1.4 ГВ мощности от ВЕИ със съхранение на енергия, а също и за ВЕИ за жилищни сгради за 10 хиляди домакинства.

343 млн. лева са предвидени за пилотен проект за геотермални мощности, в който се предвижда изграждането на пилотна геотермална централа за топло и електроенергийно производство.

Планът на Гърция за отваряне на икономиката. Кога ще заработят туризмът и ресторантите?

Правителството отпуска още 2,6 милиарда евро държавна помощ

За модернизиране на подвижния състав на ж.п. линиите са заложени 729 млн. лева. А за дигитализацията на 536 офиса на Българските пощи и предоставянето на комплексни услуги като изграждане на зарядни станции за електромобили са предвидени 101 млн. лева.

За иновации в болничната апаратура и за създаването на центрове за мозъчно-съдови заболявания са предвидени 456 млн. лева. А за спешна медицинска помощ по въздух (закупуване на 6 медицински хеликоптера) и развитие на Националната Система 112, са планирани 146 млн. лева.