Властите в Сърбия все още не са издали разрешителни за разработване на литиеви мини в страната в мащабния проект на стойност над 2 милиарда долара. Правителството обмисля и провеждането на референдум. Възможно ли е обаче "гласът на народа" наистина да спре плана на минния гигант Rio Tinto за най-голямата литиева мина в Европа, която ще се намира в Западна Сърбия? Отговор на този въпрос търси BalkanInsight.
През лятото от британско-австралийския гигант Rio Tinto обявиха, че ще похарчат над $2,4 милиарда за разработване на литиеви мини в Сърбия. Това е един от най-големите световни проекти, свързани с енергийния преход. 10% от глобалните запаси от литий се намират именно в Сърбия като находището "Ядар" е най-големият проект за добив на метала в света.
"Проектът в находището "Ядар" ще демонстрира ангажимента на компанията да инвестира капитал по дисциплиниран начин, за да укрепи допълнително портфолиото си, свързано с глобалния енергиен преход", се казва в изявление на компанията.
Очакванията са "Ядар" да създаде 2100 работни места по време на строежа и 1000 нови работни места за добив и преработка, след като започне производството.
Въпросителните
Голяма част от сърбите не са съгласни с този проект. През юни тази година, на фона на нарастващата обществена съпротива срещу планираната литиева мина в Западна Сърбия, президентът Александър Вучич обсъди възможността за референдум по въпроса, "за да се види какво искат хората".
"Гласът на хората е гласът на Бог", каза Вучич пред медиите в страната. Бившият националист, който е начело на управляващата Прогресивна партия следва неолиберален икономически курс, откакто пое властта през 2012-а година, твърдят световните политически анализатори.
С нарастването на търсенето на батерии за електрически превозни средства, англо-австралийският добивен гигант Rio Tinto иска да започне строителни работи още догодина. Според плановете, литиевата мина "Ядар" обещава да стане най-голямата в Европа по отношение на производството. Това пък ще помогне на компанията да стане една от 10-те най-големи производители на литий в света.
Проектът обаче предизвика сериозни опасения сред природозащитниците и сред някои жители около предложената площадка в Лозница, Западна Сърбия, които казват, че ще мината ще опустоши местната околна среда, ще подкопае селското стопанство и ще доведе до обезлюдяване.
Към 25 октоври 2021 г. все още се извършва оценка на въздействието върху околната среда и все още не са издадени разрешения за започване на работа. Но докато Вучич обещава да послуша "гласа на народа", анализ на BIRN за вече предприетите стъпки, разходите и свързването на могъщи заинтересовани страни предполага, че сделката е твърде голяма, за да се провали. Независимо какво ще каже "народът".
Има ли поети обещания и сделки задкулисно?
Трудно е да се каже. Само че, "опитът на Сърбия показва, че чуждестранните инвеститори почти винаги са добре защитени и подкрепяни от правителството", твърди Златко Минич, който е член на борда на Transparency Serbia - клон на надзорната организация Transparency International.
Към момента може би Чехия е страната, най-богата на "бялото злато" (както наричат лития) в Европа. Това показва примерът с голямото находище на литий, което беше открито край Чиновец, недалеч от границата с Германия. Според някои оценки това е най-голямото находище на литий в Европа, като 60 на сто от залежите на ценния метал в него лежат на територията на Чехия, а 40 на сто - в Германия.
През март тази година излезе информация, че чрез енергийната компания ЧЕЗ, която е наполовина държавна в страната, Чехия е успяла да придобие контрола над мините и хранилищата като се очаква добивът да започне през 2025-а година. Годишно там могат да бъдат добивани по 1,8 милиона тона руда.
Литият е стратегическа суровина с огромен потенциал. Едно от приложенията му е при производството на батерии.
USD
CHF
EUR
GBP
