През юли месец на заседание на министрите на финансите от страните в Еврозоната България получи подкрепа по кандидатурата си за присъединяване към единния банков съюз, който ще бъде първата крачка на страната към приемането на еврото.
Няколко дни по-късно Министерски съвет (МС) разреши на финансовото министерство да подаде необходимите документи в Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, предхождащо кандидатурата за единния надзорен механизъм.
Тогава редица експерти заявиха, че изглежда напълно възможно страната ни да влезе в механизма ERM II, известен още като "чакалнята" на Еврозоната през следващата година.
По време на вчерашното си заседание кабинетът предприе и следващата стъпка в тази посока, като даде своето "да" за документа, който ключва мерките за присъединяването към банковия съюз и валутния механизъм, а като срок за изпълнението им беше посочен юли месец на следващата година.
Според него ще бъдат подготвени и одобрени законодателни промени, свързани с осъществяването на сътрудничеството с ЕЦБ, конкретно отнасящи се до Закона за кредитните институции (ЗКИ). Мерките включват също засилване на надзора върху небанковия финансов сектор, засилване на борбата с прането на пари и други.
"С изпълнението на тези мерки ще се осигури спазването на поетите ангажименти в областта на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към "чакалнята" на Еврозоната и към банковия съюз до юли 2019 година", посочиха в официално съобщение от МС.
След обявяването на плана обаче някои експерти коментираха, че в него има допуснати и някои пропуски, които могат да затруднят пътя на България към присъединяването.
Според икономистът Георги Ганев двата основни проблема са свързани с конфриктът на интереси в Закона за корупцията и липсата на ЕЦБ като имаща равни правомощия с Българската народна банка (БНБ) по отношение на наздора на банковата система.
"На много места в Закона за БНБ трябва да се добави като имащи правомощия наравно с БНБ и ЕЦБ, а в някои случаи и Съвета на ЕС, което досега не е предложено в законопроекта на правителството, а трябва да се направи", коментира експертът в ефира на BloombergTV България.
"Втората област, която не е засегната по никакъв начин и ще продължи да присъства в европейските доглади, тъй като не отговаря правно на изискванията за членството, е забелязаният от юристите на ЕЦБ конфликт на интереси в Закона за противодействие на корупцията", обяснява още Ганев и допълва:
"В закона е въведено основание за изключване от всякаква длъжност, включително и управители на БНБ. ЕЦБ разчита това като противоречащо на изискванията за независимост на членовете на УС на национална банка.".
По отношение на валутния борд икономистът посочва, че той е доказал ефективността си през изминалите 21 години и най-вече в случая с фалита на "Корпоративна търговска банка".
emil-zamfirov
на 23.08.2018 в 20:53:05 #1дано да има големи проблеми българското правителство
с еврото