Този месец имаме известен икономически повод за радост, но той не е свързан с положителните (засега) данни за заетостта, нито с отшумяването на кризата, в която се намираме. През миналата валутата ни, левът, навърши 140 години от създаването си.
Тук ще разгледам накратко историята на валутата, която в миналото се е разглеждала като един от източниците на национален суверенитет, но рядко е носила такъв, както и колко още рождени дни ѝ предстоят.
Създаването на лева
Първите монети в новата история на България са изсечени през 1880 г., а първата хартиена емисия обезпечен в злато левове, напечатани в Русия, е пусната през 1885 г., като преди това в страната циркулират основно сребърни турски грошове и, най-вече след Освободителната война, руски рубли. След създаването на лева, той започва да се обменя при курс от 1 лев = 5 гроша и 1 лев = 1 френски франк.
Паричното предлагане, поне първоначално, е било ограничено на общо 15 млн. лв., като в средата на десетилетието, т.е. преди въвеждането на хартиените левове, е осъществена още една емисия на стойност около 10 млн. лв., основно сребърни монети. Сребърният стандарт ще се запази, въпреки опитите на централната банка, чак до 1905 г.
Тогава в обращение вече се пускат все повече хартиени парични заместители, както е официалният икономически термин, тъй като на практика "парите" би трябвало да са металите, стоящи зад тях. Хората, които вече не гледат толкова скептично на хартиените левове, започват да ги използват все по-масово и за пръв път обезпечените със злато банкноти изпреварват като обем обезпечените в сребро такива.
Периодът на войните
Това статукво не трае дълго - с избухването на Балканската война през 1912 г. спира конвертируемостта на левовете в злато, а до май 1913 г. валутата изгубва над 15% от стойността си. Обезценяването продължава с още по-бърз темп по време на Първата световна война, тъй като банката инфлира паричното предлагане яростно, за да се покриват разходите за конфликта.
Тази политика обаче води до практическо унищожаване на златните резерви, които между 1913 и 1920 г. се сриват от 40% до 1,56% в трезорите на централната банка. Така левът "осъмва" след Първата световна война като фидуциарна валута - такава, която не е напълно покрита от необходимото количество метали.
От този момент отнема цяло десетилетие, преди да се възстанови донякъде обезпечеността на лева със златото и долара през 1929 г. Тази връзка е мимолетна - след избухването на Голямата депресия в края на същата година, през 1933 г. левът е обвързан към френския франк, а резервите в злато на централната банка отново се свиват, до под 30% от стойността на емитираните пари.
Затова и законът за централната банка е изменен и в новия си вид позволява обезпечаването на валутата да става и с резерви, възлизащи на 25% от стойността на създадените пари. Това на практика е признание, че заради действията на управляващите, институцията не е в състояние да поддържа стабилно покритието на лева в благородни метали.
Докато инфлацията през Първата световна война е висока, след присъединяването на България към силите на Оста в хода на Втората световна война тя просто се изстрелва. Ако калкулациите на икономистът Румен Аврамов са точни, количеството пари в обращение нараства петнадесет пъти, колкото и спада покупателната способност на лева.
Левът в Народната република
След деветосептемврийския преврат и овластяването на комунистическата партия, финансово страната е в нелеко положение. Потребителските цени са изключително високи, покупателната стойност на лева е ниска, каквито са и златните резерви, въпреки че валутата все още се обменя срещу благородния метал. За да се опитат коригират ситуацията, левът е деноминиран двукратно, първият път от които е през 1947 г.
"Провежда се парична реформа в Народна република България. Целта ѝ е свиване на паричната маса и ограничаване на инфлацията. Намиращите у гражданите пари до 2000 лв. се обменят стар лев срещу нов, а всички средства над тази сума се задържат като влог в банката и се разменят в съотношение 4:1", посочват от Министерството на финансите.
Втората деноминация ще се извърши през 1962 г., непосредствено след най-бележитото събитие в историята на валутата, което си струва да се разгледа подробно.
Продажбата на златния резерв през 1960 г.
Относно първия фалит на комунистическата власт си струва надълго да цитираме разследващия журналист Христо Христов, автор на сайта desebg.com и на книгата "Тайните фалити на комунизма". Там четем:
"Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.
Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:
"Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР."
БНБ предлага и... мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и "те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година.
В архивите... за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него се посочва:
"В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара - през третото тримесечие на 1960 г."
Задълженията са следните:
- 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л"Ероп дю Норд, Париж;
- 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;
- 18 млн. долара към западногермански банки;
- 6 млн. долара към италиански банки;
- 25 млн. долара фирмени кредити.
Така, в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златния резерв на страната, възлизащ на 24 тона. Сумата, която НРБ получава срещу златото си, е 22 738 255 долара. Нито цент от транзакцията не влиза в хазната. Нещо повече: "Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да "се слее" със СССР.
Това е преломен момент в историята на българския лев. След 1960 г., въпреки че на банкнотите, емитирани до 1989 г., пише, че те са обезпечени със злато и всички активи на Българската народна банка, на практика това е просто лъжа.
Инфлациите на 90-те
След рухването на комунизма, системата на плановата икономика, която и без това фалира три пъти в рамките на 45 години, вече изобщо не може да поддържана. Затова когато изкуствено потисканите цени на всички стоки са освободени, те се изстрелват моментално, което, в комбинация с плаващия лев, води до първата хиперинфлация в съвременната историята. През 1991 г. на месечна база индексът на потребителските цени се покачва със 132% в нейния пик.
Още по-тежка е картината в периода между 1995 и 1997 г., когато БНБ увеличава драстично паричното предлагане. Това е вторият период на хиперинфлация в рамките на по-малко от десетилетие, като в началото на 1997 г. на месечна база тя достига 242%. Това означава, че цените се увеличаваха двойно в рамките на само две седмици.
За да се спре това, благодарение и на международните партньори на България, девалвираният лев (1 стар лев = 1000 нови лева) се обвързва с германската марка при съотношение 1000 лева = 1 марка, след като паричната система е обуздана чрез системата на валутен борд. При него, левовете в обращение са обезпечени от чуждестранна валута в трезорите на Българската народна банка, която повече няма право създава пари от нищото и да печата "при поискване" от страна на политиците.
Две години по-късно, вече деноминираният лев (1000 стари лева = 1 нов лев) се обвързва в съотношение 1:1 с марката, а след въвеждането на еврото, което се явява неин наследник, левът се обменя по фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. Това е и паричната система, функционираща и до днес.
Бъдещето на лева
Въпреки че тази година българският лев навърши 140 години, изглежда малко вероятно той да отбележи своя 150-и рожден ден. Причината за това е силното политическо желание страната ни да влезе в еврозоната. Освен, че това ще доведе до края на националната ни валута, подобен ход крие и много рискове, сред които е неконтролируемото печатане на евро, наблюдавано през последното десетилетие (това оказва ефекти върху покупателната способност на лева и днес), както и значително по-голямата възможност за кредитна експанзия на търговските банки, заради правилата в еврозоната.
Така, както нееднократно в историята, валутата може да се превърне в жертва на политическите амбиции, а заедно с нея да пострада и покупателната способност, и икономическата конюнктура за всички българи.
В светлината на това може да се окаже, че обвързването на лева към марката през 1997 г. е било стратегическа грешка, а някои от хората, участвали в процеса, като проф. Красен Станчев, припомнят, че още тогава се е обсъждал значително по-добрият вариант националната ни валута да бъде обвързана със златото.
Макар това да оставя лъч оптимизъм днес, въпреки че е изключително слабо вероятно да се случи, това ще бъде по-мъдрият ход от приемането на еврото, защото ще имаме лев, закотвен със сигурен актив, който исторически се е доказал като средство, предпазващо от инфлацията.
Разбира се, това би могло да се случи, ако левът "доживее" следващите си рождени дни.
USD
CHF
EUR
GBP
