Гуверньорът на БНБ Димитър Радев, заедно с управителите на централни банки и ръководители на надзорни органи от още 19 държави - членки на Европейския съюз, публикуваха съвместно подписано писмо до Европейската комисия. В него те настояват  новият законодателен пакет на Европейската комисия да запази досега договорените Базелски принципи с цел осигуряване на прозрачност, равно третиране и съпоставимост между банките в Европейския съюз, при спазване на сроковете за въвеждане на новите капиталови изисквания.

В писмото се посочва, че Европейската комисия подготвя законодателно предложение за прилагане на финалните части от глобално договорената рамка "Базел III" за банките. Във връзка с това, управителите на банковите регулатори заявяват, че подкрепят цялостното, навременно и последователно прилагане на всички аспекти на Базелската регулаторна рамка.

"Според нас прилагането й трябва да се придържа едновременно към същността и посланията на разпоредбите в споразумението Базел III. Непълното спазване на Базелската рамка не би било в интерес за Европа. Пандемията от COVID19 показва, че по-устойчивите банки са по-способни да подкрепят реалната икономика, дори и по време на криза. Осигуряването на устойчивост на банките е добра предпоставка за икономически растеж, нещо от което Европа очевидно се нуждае. Придържането към Базелската рамка също така би улеснило наблюдението над банковия сектор, тъй като улеснява сравнението между различните банки. Това от своя страна би спомогнало за така необходимото преструктуриране на европейския банков сектор", се казва в писмото.

Според управителите на банковите регулатори на държавите от ЕС, при сегашната финансова и икономическа ситуация в света, въвеждането на минималните Базелски стандарти ще гарантира стабилността. В писмото се предупреждава, че ако ЕС се отклони от Базелското споразумение, това може да бъде последвано и от други страни. Поради това в интерес на ЕС е да приложи изцяло и без промени споразумението Базел III. Това ще позволи прозрачно и съпоставимо изчисляване на рисково претеглените активи (за България това са най-вече кредитите) и базираните на тях капиталови съотношения за всички банки по света. По този начин бъдат намалени възможностите за заобикаляне на тези изисквания.

Подобни практики са установявани неведнъж както при отделни банки, така при цели банкови групи с цел придобиване на конкурентни предимства или още по лошо - за прикриване на загуби. В писмото си управителите на банковите надзори от страните в ЕС подчертават, че прилагането на вече договорените стандарти на Базел III има няколко предимства.

"Намалява се променливостта на рисково-претеглените активи. Изгражда доверие в капиталовите структури на банките. Подобрява се равнопоставеността между банките, използващи вътрешни модели, и тези, използващи стандартизирани подход, както и между различните банки, използващи вътрешни модели в глобален мащаб. Също така се повишава приложимостта на капиталовите буфери.

На второ място, новият Базелски стандартизиран подход за кредитен риск трябва да бъде приложен така, както е договорено в световен мащаб. Този нов подход е по-чувствителен към риска отколкото предишния. При него е постигнат умел баланс между рисковете при различните видове експозиции и ние трябва да запазим този баланс.

На трето място, специфичните отклонения в законодателната рамка на ЕС трябва да бъдат сведени до минимум. Вече съществуват някои отклонения от Базел и те трябва да бъдат преразгледани. Освен това, ЕС трябва да се въздържа от въвеждане на допълнителни изключения от Базел III или от усложняване на банковата регулаторна рамка", се казва в писмото.

В него се посочва, че използването на различни сложни вътрешни модели за изчисляването на капиталовите позиции на банките не води до коректно и прозрачно отразяване на поеманите рискове, поради което такива модели не трябва да се прилагат. В заключение подписалите писмото управители на надзорните органи на държавите членки от ЕС настояват за навременно и коректно прилагане на комплекса правила за оценка на риска и на капиталовите съотношения, залегнали в Базел III.

Тук трябва да припомним, че целия този комплекс от изисквания се въвежда от няколко години преди COVID кризата. Последния етап от него трябваше да влезе в сила през 2019-а, но именно заради пандемията европейските регулатори - ЕБО и ЕЦБ, решиха да отложат прилагането на тези правила за началото на 2023-а. Това отлагане позволи на банките в страните от ЕС временно да не прилагат предвидения от МСФО 9 по-строг режим за заделяне на резерви по рисковете свързани с кредитите.

Бе дадена възможност за отлагане на плащанията по дължимите лихви и главници (т.нар. мораториум), без това да вкарва кредитите в групата на преструктурираните, което според надзорните правила ги прави по-рискови и товари банките, а от там и клиентите им, с допълнителни разходи. Даденото отлагане позволи банките да прилагат и по-ниски коефициенти за капиталова адекватност.

Но всичко това трябва да приключи до началото на 2023-а като правилата, които временно бяха отменени, трябва да бъдат въведени без изменения. За това настояват управителите на банковите надзори на страните от ЕС. В противен случай съществува голям риск кризата от 2008-а да се повтори, но в по-катастрофичен мащаб.