Както икономистът Фридрих фон Хайек посочва, хората постоянно използваме неща, за които не знаем почти нищо. Точно този факт ни превръща в толкова успешен вид. Това правило важи и за парите. И без да се замисляме за тях, ние можем да ги използваме успешно, което показва колко добре работят пазарите и обществото на знанието, пише Паскал Хюгли.

В хода на Голямата рецесия от 2008 г. и на настоящата криза, въпросите за ролята на парите започват да се задават все по-често. Дали те преминават през голяма промяна? Както показва историята на платежни средства, парите никога не са били фиксирана и не подлежаща на промяна стока. Те са динамични. Затова даже и при парите това, което приемаме за даденост днес, може да не е валидно утре. Обикновено това не е проблем, докато не се превърне в такъв.

Пари на кръстопът

Допускането, че днес парите са по-динамични от преди, се дължи на следните факти: технологичната промяна, фаустовското свръхразширяване на финансовия ни ред, старите разбирания на паричните теории и начините, по които процесите на предприемаческо откритие разбиват съвременните ни догми за парите.

Тъй като несигурността относно бъдещето на парите се усеща все повече от общата публика си струва да направим обективен и трезвен преглед на сегашните процеси, тенденции и динамики.

Днес свързваме парите основно с националните валути: доларът, еврото и т.н. Те се емитират от съответната държава или по-точно от централната ѝ банка. Съвременните пари се наричат фиатни. Терминът идва от латински и означава "ще бъде", тъй като отразява фактът, че националните валути се създават от нищото и не са обезпечени с друг актив.

Битката за обезценяването

С отменянето на златния, държавните валути продължават да съществуват без обща връзка помежду си. Въпреки това съвременният паричен ред не се е сринал, а премина към система на плаващи обменни курсове.

Затварянето на златния прозорец през 1971 г. се разглежда от много икономисти като най-големия грях на съвременната финансова система. Всъщност той не само е значително събитие, но оказва и значителни психологически последици.

Но бретън-уудската система, в сила до тази година, нямаше нищо общо с действителния златен стандарт, въведен във Великобритания след края на Първата световна война. Реалните златни монети отдавна вече не циркулираха и не можеха да бъдат обменени срещу злато. Само централните банки приемаха да обменят долари срещу злато.

За няколко десетилетия в края на XIX в. и през целия XX в. класическият златен стандарт постепенно ерозираше. По време на краткия период на предполагаемо чист златен стандарт, жълтият метал служеше като средство за измерване на стойността и котва на цените. С размиването си през десетилетията, стабилизиращата функция, която то изпълняваше, отслабваше прогресивно.

Държавните хартиени валути все повече циркулираха като заместител на златото. Между тях с времето се породи битка. Колкото повече продължава тя, толкова по-скъпа е. Различните обменни курсове на всички валутни двойки доведоха до увеличаване на валутния риск. Това увеличи транзакционните разходи на глобалната търговия изобщо, което продължава да се наблюдава все повече до ден днешен. Може да се каже, че светът ни днес страда от международна система на валутен бартер.

Търговците и политиците реагираха на тази ситуация. В политическата сфера щатският долар се превърна в глобална единица за измерване на стойността на петрола и другите продукти, заради хегемонията на САЩ като най-могъщата икономическа сила. Днес той продължава да служи като резервна валута. Така "гущерите" подпомагат глобалната търговия, но заради позицията на долара, САЩ експлоатират силно своята privilège exorbitant. Самата доминация на долара и ползите, които страната извлича от това, са впечатляващи.

Предприемаческият отговор беше да се създадат деривативи и все повече и повече хедж фондове. Първите представляват финансови продукти, чиято основна цел е да договорното хеджиране на риска във времето и пространството. Вторите, хедж фондовете, са организации, които търгуват с тези финансови продукти. Те се управляват активно от инвестиционни фондове. Затова не е изненадващо, че днес хеджинг транзакциите формират огромна част от всички финансови транзакции.

Значението на тези инструменти и организации е особено видно в случая на глобалните компании. Техните приходи и разходи често настъпват в различни географски и валутни региони. С деривативите те понижават валутния си риск.

Например организаторът на тенис турнира Уимбълдън получава плащания в долари за излъчването на мачовете в САЩ. Но почти всички разходи за турнира са в паундове. Това прави компанията зависима от обменния курс между долара и паунда. Той може да се понижи, ако организаторът се договори да продава доларите на предварително зададен курс в конкретен момент от бъдещето.

Постоянно растящият брой деривативи днес е резултат от скъпите ефекти от валутните войни. Всеки, който иска да изпрати пари през границата, плаща високи такси. Причината е, че заради различните валути транзакцията трябва да премине през банки или други финансови институции. Безброй банки, партньорски банки и фирми за финансови услуги участват в процеса и всяка от тях иска своя "справедлив" дял. Точно затова сравних ситуацията с глобална баертерна търговия, в която участват много фиатни пари. А обменът между тях се затруднява още повече заради постоянно растящия брой и обхват на регулациите.

Затова и различните финтех компании днес могат да се разглеждат като предприемачески отговор на текущата ситуация. Най-популярните и успешните сред тях са тези, които искат да премахнат изкуствените бариери в международните плащания, които са следствие от този бартер. Това, което банките изобщо не успяха да постигнат, вече се осъществява от стартъпи като TransferWise и Revolut.

И докато изпращането и получаването на националните валути не само става по-бързо и евтино, човек все пак се чуди: дали тези стартъпи не водят неравна битка, която няма да могат да спечелят? Въпреки че се опитват да направят финансовата ни система да работи по-добре за всички нас, обезценяването на националните валути ни вреди. В крайна сметка, когато фундаментът е неуспешен, всеки предприемачески напън изглежда като да сложиш на свинче звънче.