Цените на златото се покачиха с почти 20% от началото на годината и са съвсем близо до абсолютен рекорд заради ниските лихви по държавния дълг и стимулите на централните банки, пише Deutsche Welle.
Жълтият метал се търгува над психологическата граница от $1 800 за тройунция - най-високото ниво от 2011 г., когато златото докосна $1 890. Търсенето днес е подкрепено от притесненията за бавно и неравно икономическо възстановяване след пандемията. От началото на годината ценният метал е най-добре представящият се клас активи.
Колапсът на лихвите и доходността по облигациите направиха златото по-атрактивно, посочва Адриян Аш, директор в BullionVault. Рискът от повишаване на инфлацията, движен от безпрецедентните за мирно време фискални дефицит прави ценният метал примамлива алтернатива.
Търсенето на ценния метал се движи основно от рекордния приток на средства в златните ETF - инвестиционни фондове, които се търгуват като акции и репликират цели индекси. Този приток компенсира намаляващото търсене на физическо злато в държави като Китай и Индия.
Тези ETF са привлекли 734 тона - еквивалентни на $39,5 млрд. - през първото полугодие на 2020 г. Така те достигат рекордните 3 621 тона, по данни на World Gold Council. Според Джон Рийд, главен пазарен стратег в World Gold Council, факторите, които движеха търсенето на злато през първото полугодие, няма да изчезнат през втората част на годината.
Поскъпването на златото ще позволи на мините да отворят портфейлите и да инвестират в повишаване на добива и дори разработване на нови мини след години на намаляване на разходите заради спадащите цени. Бюджетите за проучвания намаляха почти наполовина след рекордните през 2012 г. $10 млрд.
През последните няколко години компаниите, които добиват злато, преместиха фокуса си от увеличаване на добива на всяка цена към подобряване на икономически метрики като потока на свободните парични потоци заради натиска от инвеститорите. Те се провалят и в опитите да намерят нови депозити злато, с които да заменят загубения добив. Това накара експерти в индустрията да прогнозира постепенно намаляване на добива на злато от настоящия пик.
Сред новонамерените депозити рядко има и такива, които експертите определят като от най-висок клас - такива с над 5 млн. тройунции резерви. Намалява и средното количество злато, което може да бъде извлечено от един тон.
Някои анализатори обвиняват ниските цени за забавената проучвателна дейност, като подчертават, че златото по света не свършва. Според тях по-високите цени и технологичният напредък ще помогне на компаниите да проучат нови добиви, включително на дъното на морета, а може би дори и на астероиди.
В момента 40% от разходите за проучване отиват в Австралия, Канада и САЩ. Компаниите могат да се обърнат към по-рисковани държави в Латинска Америка и Африка.
Матю Милър, вицепрезидент на CFRA Research, не е твърде оптимистично настроен. Според него вече сме навлезели в ерата на "пика на златото" и има малко неща, които компаниите, занимаващи се с добив, могат да променят. При $2 000 за тройунция, компаниите може да се впуснат в разходи за проучване, но трябва да са сигурни, че цената ще стои висока по-дълго време, за да компенсира повишените разходи.
USD
CHF
EUR
GBP
