Мерките за икономии, предприети след началото на финансовата криза в еврозоната, започват да се изплащат. Това показват данните на европейската статистическа служба.

През миналата година за първи път от 2008 година насам средният бюджетен дефицит на всички членове на валутния съюз е бил 3.0 процента. За сравение: в най-лошият период на кризата през 2010 година дефицитът е бил 6.2 процента. Така ако не бяха разходите за подкрепа на банковия сектор, дефицитът би паднал до 2.8 процента.

Особено позитивно развитие отбелязват най-проблемните страни от еврозоната - преди всичко Гърция. Дефицитът й достига 12.7 процента, но без разходите за спасяване на банкови я сектор би бил доста по-малък. Това е най-голямото свиване от всички членове на валутния съюз.

В други проблемни страни дефицитът също отбелязва спад - в Ирландия пада от 9.7 до 7.2 процента, в Португалия от 6.2 до 4.9 процента, в Кипър от 6.4 до 5.4 процента. Само в Словения, където кризата настъпи по-късно, се наблюдава ръст и то сериозен - от 4 на 14.7 процента.

Това обаче далеч не означава, че в тези страни кризата е отминала - в Испания и Гърция всеки четвърти е безработен, особено младежите. Ирландският пазар на труда също отбелязва 14 процента безработица.

Опасения създава и Италия, която е третата най-голяма икономика в еврозоната и страда от хроничен проблем с растежа, а заедно с това е и политически нестабилна. Тя обаче все пак успява да остане под бариерата от 3 процента. Във Франция обаче правителството не може да се справи с дефицита си от 4.3 процента.

Най-добри резултати сред всички показва и най-новият член, въвел еврото - Естония. Страната отбелязва незабележим дефицит от 0.2 процента.