Ако икономическото възстановяване продължи, Федералният резерв може да започне да затяга политиките си за лесни пари след около три месеца, пише The Wall Street Journal. Някои от представителите в американската централна банка призовават още в средата на следващата година да бъде сложен край на програмата за изкупуване на активи.
Няколко представители изразиха подкрепа за следването на подобни срокове, което ще им позволи да повишат лихвите по-рано от очакваното - стига икономиката да продължи прогреса си към поставените цели - а именно 2% средна инфлация и силна заетост.
На последната среща, провела се на 27-28 юли т.г., представителите са обсъждали два важни въпроса: кога да започнат да намаляват месечните покупки в размер на $80 млрд. за държавни облигации и $40 млрд. в ипотечни облигации. И колко бързо да се случи това. В сряда Фед ще публикува стенограма от срещата, която може да даде повече подробности.
Отговорите са важни за пазарите, тъй като представители на Фед вече заявиха, че предпочитат да сложат край на програмата за изкупуване на облигации, преди да започнат да обмислят повишаване на лихвите. На срещата от 15-16 юни 13 от 18 представители прогнозират, че покачването на лихвите ще започне към края на 2023 г.; седем очакват това да се случи още до края на 2022 г. На 28 юли председателят Джером Пауъл подчертава, че Фед все още е далеч от решение за повишение на лихвите.
Последните силни данни за американците, започнали работа (почти 1 млн. през юли), подсилва вероятността на следващата среща, която ще се проведе на 21-22 септември, Фед да даде сигнал, че ще започне намаляване на покупките. И още на по-следващата през ноември реално да намали сумите.
След предходната криза Фед намали програмата си постепенно и в период от цели десет месеца. Но през декември 2013 г., когато съобщи, че започва този процес, икономиката бе по-слаба, а безработицата по-висока. Инфлацията също бе ниска. Тогава централните банкери имаха и друга причина да са внимателни - ръстът на доходността по дългосрочните държавни облигации от средата на 2013 г., когато се заговори за край на програмата.
Днес Фед е в различна позиция. Икономиката расте бързо, безработицата е далеч по-ниска (5,4% през юли), инфлацията е далеч по-висока, а доходността по облигациите падна.
Програмата по изкупуване на активи цели да стимулира икономиката, като държи дългосрочните лихви ниски, с което да подкрепи кредитирането и разходите. Ерик Розенгрен, президент на Фед Бостън, наскоро посочи високите цени на жилищата като доказателство, че от програмата вече няма полза. "Ако не можеш да поръчаш материали и не можеш да намериш работници, но същевременно увеличаваме търсенето на жилища (заради ниските лихви), то програмата не подпомага заетостта, но увеличава цените на жилищата", заяви той. На това мнение е и президентът на Фед Далас Робърт Каплан. "Тези покупки целят да стимулират търсенето, но ние нямаме проблем с него. След Голямата рецесия имахме", посочи той.
Не всички са на едно мнение относно нуждата от прекратяване на програмата. Лаел Брейнард, член на борда на Фед, даде сигнал, че иска да изчака и данните за новонаетите и за септември преди да вземе решение. Те няма да излязат до началото на октомври, което ще забави процеса.
Все още остава неясен и с какъв темп ще бъдат намалявани покупките - когато и да започне процесът. Розенгрен предпочита ежемесечното им свиване с еднакво количество. Тъй като Фед купува два пъти повече държавни облигации, покупките на ипотечни облиации ще бъде прекратено два пъти по-бързо. Каплан казва, че предпочита еднакво намаляване в рамките на осем месеца, или по $10 млрд. за държавните облигации и по $5 млрд. за ипотечните. Поне двама представителя предпочитат двойно по-бърз темп и край на програмата през март.
USD
CHF
EUR
GBP
