Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева обяви, че вчера Изпълнителният съвет на МВФ е одобрил предложението й за ново общо разпределение на специалните права на тираж (СПТ) в размер на 650 млрд. щатски долара.
Това е най-голямото разпределение в историята на МВФ и се прави, за да се отговори на дългосрочните глобални нужди от резерви по време на най-тежката криза след Голямата депресия.
"Като следваща стъпка ще внеса новото предложение за разпределение на СПТ в Управителния съвет на МВФ за разглеждане и одобрение. Ако бъде одобрено, очакваме разпределението да приключи до края на август", заяви Георгиева.
Според управляващия директор на МВФ можем да оприличим това действие на поставянето на ваксина в ръката на света. "Разпределението на СПТ ще увеличи ликвидността и резервите на всички наши държави членки, ще изгради доверие и ще насърчи устойчивостта и стабилността на световната икономика.
През 2009 г. разпределението на СПТ допринесе в значителна степен за възстановяването от световната финансова криза и съм убедена, че ползите от това ново разпределение ще бъдат сходни. Разпределението на СПТ ще помогне на всяка държава-членка на МВФ — особено на уязвимите страни — и ще повиши възможностите им за реакция в отговор на кризата вследствие на COVID19", смята Кристалина Георгиева.
Много важно е следващото изявление на Кристалина Георгиева. Тя заявява: "През следващите месеци ще продължим да работим активно с нашите членове, за да набележим и осъществими варианти за доброволно насочване на СПТ от по-богатите държави членки в подкрепа на по-бедните и по-уязвими страни, за да подпомогнем възстановяването им от пандемията и да постигнем устойчив и стабилен растеж, което ще спомогне и за глобалното икономическо възстановяване."
И тук е важно да се знае какво представляват тези СПТ и за какво служат. Специалните права на тираж не са валута. Те са именно права. СПТ е инструмента с които МВФ набира средства от богатите държави, за да финансира евтино и срещу ангажименти за реформи бедните държави. Това по правило става, чрез така наречените три годишни стенд-бай споразумения. Те се подписват със страни, които на практика са в технически фалит или са заплашени от такъв, защото не могат да си осигурят нужното им финансиране на международните пазари. България бе такава държава от 1989-а до 1999-а.
СПТ се събират, като отделните държави правят вноски съобразно своите квоти във МВФ. По правило държавите внасят до 25% от квотата си в реални пари, а за останалите подписват гаранции, че ще ги предоставят при първо поискване. Финансирането, което може да ползва една държава от МВФ по различните й срочни (до три години) инструменти за подпомагане на платежния баланс и за финансиране на бюджетния дефицит, е ограничено от размера на квотата й в МВФ.
До колкото страната ни не попада в хипотезата на бедна държава по стандартите на МВФ при това емитиране на СПТ, както и при предишното през 2009-а тя ще даде пари на Фонда, за да може той с тях да финансира други страни - например Украйна или Северна Македония.
Според правилата на МВФ държавите (през централните си банки) могат да залагат притежаваните от тях СПТ срещу финансиране, но това става по много сложна процедура и до момента като че ли не се е случвало или подобни операции са били изключение.