Ръстът на индекса на потребителските цени с 4,2% през април предизвика паника сред някои търговци и финансови коментатори, които очакваха по-малко покачване като 3,6 или 3,9%, пише Дъг Френч.

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл определи покачването като "преходно" - термин, който Пауъл често използва, и който трябва да се разбира като: "не се притеснявайте, бъдете щастливи, и това ще отмине".

Трябва да помним написаното от Лудвиг фон Мизес за инфлацията: "Това, което хората днес наричат ​​инфлация, не е инфлация, т.е. увеличаване на количеството пари и заместителите на пари, а е общо покачване на цените на суровините и заплатите, което е неизбежната последица от инфлацията. Това семантично нововъведение в никакъв случай не е безобидно."

Докато Пауъл твърди, че се придържа към мандата на Федералния резерв за стабилни цени, стабилни цени в свят с разделение на труда и технологии означават понижаване, а не покачване на цените. Ако нещо подобно се наблюдаваше, това щеше да е добра новина именно за най-бедните в обществото.

За жалост, Пауъл вижда нещата по друг начин. По думите му: "Ниската инфлация вреди на американския бизнес и домакинствата и ограничава способността на Федералния резерв да компенсира икономическите шокове чрез улесняване на паричната политика". Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Професор Йорг Гидо Хюлсман пише в книгата "Дефлация и свобода",

"Опасностите от дефлацията са химера, но нейните ползи са много реални. Няма абсолютно никаква причина да се тревожим за икономическите ефекти от дефлацията, освен ако човек не приравни благосъстоянието на нацията с благосъстоянието на нейните фалшиви елити. За разлика от това, има много причини да се тревожим както за икономическите, така и за политическите последици от инфлацията."

Професор Мъри Ротбард обяснява: "Увеличаването на паричното предлагане може само да намали ефективността на всяка съществуваща парична единица и следователно инфлационно може да означава единствено повишаване на цените над тези, които биха се наблюдавали иначе."

Изречението "които биха се наблюдавали иначе" е ключът. Дали Ваймарска Германия, Зимбабве или Венецуела са напреднали икономики, узрели с технологии и разделение на труда и къпещи се в ефективност? Не. Тези правителства печатаха пари и хората им нямаше къде да избягат от обезценяващата се валута, освен чрез изкупуване на потребителски стоки, създаване на дефицити, изпразване на рафтове и увеличаване на цените, докато цялата им икономика не се разпадне.

Всички са виждали снимки на празни рафтове във Венецуела. Междувременно едногодишната възвръщаемост на фондовата борса в Каракас е 1804,92% според Bloomberg. Заможните във Венецуела оцеляват и евентуално процъфтяват, докато бедните гладуват. А за нобеловите лауреати и председателите на Федералния резерв това е добре.

В САЩ днес също има висока инфлация и тя е добре дошла за богатите, не за бедните.

"Инфлацията е истинският опиум за хората, а тя се управлява от антикапиталистически правителства и партии", пише Мизес. Въпреки че може да не е хипер, все пак Фед предоставя свръхдоза на това, което Мизес нарича истински опиум.