Как членството в еврозоната и банковия съюз ще подобри превенцията на кризи?

В сектора на недвижимите имоти се натрупва напрежение. Данните сочат за наличието на все повече жилища, чиито цени започват да се отклоняват от преобладаващото ниво на доходи. Диспропорциите, към днешна дата, са по-малки от тези в края на предишния цикъл с цените на жилищата, непосредствено преди началото на глобалната финансова криза от 2008 - 2009 г. Все пак, за да се върнем отново към пазар с близки до равновесни цени по доброкачествен начин - тоест избягвайки нова криза при жилищата, ще бъде необходимо цените на жилищата в големите градове да нарастват с темпове по-ниски от тези на доходите поне няколко последователни години. Охлаждане на жилищния пазар по доброкачествен начин обаче може и да не се случи.

И докато в следващите няколко години нов рязък спад в цените на жилищата изглежда малко вероятен, в средносрочен и особено в дългосрочен план, може отново да се стигне до натрупването на твърде големи диспропорции, които в крайна сметка да отключат разрушителна криза, подобна на тази от периода 2009 - 2013 г.

За да предотврати нов балон с цените на жилищата, регулаторът трябва да бъде в достатъчно силна позиция

За да се избегне нова криза с цените на жилищата, е необходимо да се управлява количеството ипотечен кредит, насочван към икономиката. Това е трудна задача, защото докато количеството ипотечен кредит към прегряващите дестинации, като София и някои други големи градове, ще трябва да се намали, то потокът от кредит за средните и малките населени места е добре да остане без ограничения. В тях не се наблюдава прегряване на пазара и цените на жилищата продължават да са в съответствие с преобладаващото ниво на доходите на домакинствата.

Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?

Ето какво споделиха по време на участието си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП

Справянето с тази важна и трудна задача изисква регулаторът на финансовия сектор да разполага с достатъчно власт, за да се противопостави на евентуален натиск от страна на влиятелни частни компании с интереси в строителството, инвестирането и финансирането на жилища, за които управлението на обема на ипотечния кредит, може да доведе до намаляване на печалбите в краткосрочен план.

Казано по друг начин, регулаторът на финансовия сектор трябва да бъде в достатъчно силна позиция, за да гарантира, че търговските банки и небанковите финансови институции няма да излагат реалната икономика на прекомерни рискове. Тоест, че финансовите институции ще служат на обществото, като осигуряват достатъчно кредити за производствени нужди, които не са обезпечени с ипотеки, включително и кредит за МСП, вместо да се опитват да редуцират риска в кредитните си портфейли, като прекалено бързо увеличават дела на кредитите, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти.

Необходимо е да помним уроците от кризата с цените на жилищата през 2009-13 г.

Регулаторът не трябва да забравя уроците от случилото се по време на предишния цикъл с цените на жилищата в периода от 1998 г. до 2016 г., и ако се окаже необходимо, ще трябва да прояви нужната решителност, за да предотврати ново опасно натрупване на рискове за макроикономическата и финансова стабилност на страната в резултат от случващото се на пазара на недвижими имоти.

От значение ще бъде регулаторът да разполага с всички необходими инструменти, за да се противопостави на бъдещи промени в цикъла с количеството ипотечен кредит и цикъла с цените на жилищата, които заплашват да доведат до нова криза. Това вероятно ще означава регулаторът по-широко да използва максимални лимити за съотношението "размер на кредита спрямо стойност на имота", както и да започне да прилага изисквания за "максимален размер на разходите за обслужване на дълга към размера на разполагаемия доход на длъжника" за кредитите за домакинствата.

Членството в банковия съюз ще подобри надзора на финансовите институции

Членството на България в банковия съюз ще означава, че два регулатора едновременно ще наблюдават финансовата система. Те ще си сътрудничат и взаимно ще се допълват при изпълнение на задачите си по надзора, но в някаква степен и ще се конкурират да идентифицират първи наличието на евентуални проблеми и източници на слабост във финансовия сектор, за да не позволят репутацията им да бъде увредена.

Присъединяването към банковия съюз ще подобри обмена на информация с надзорните органи на страни от ЕС, което е важно за България, защото местният банков сектор се доминира от дъщерни компании на банки с централи в ЕС.

ЕК предлага навлизане на дигитално евро - какво означава това?

60% от хората в еврозоната искат да продължат да имат възможността да използват и пари в брой

Но членството в банковия съюз, ще помогне да се реши и един друг, по-важен проблем. При криза, регулаторни органи на отделните страни, предвид техните национални мандати, може да се опитат да ограничат загубите за местните данъкоплатци, като ги прехвърлят в други страни, където банката има операции. Рискът България да пострада при такъв сценарий ще намалее, ако страната е член на банковия съюз и еврозоната, защото сраните членки на тези два съюза няма да имат интерес проблемите да се прехвърлят от една страна в друга и така да се разрастват и изострят допълнително.

Членството в банковия съюз ще намали риска от повторение на фалита на КТБ

При присъединяването към банковия съюз ще стане близко до невъзможното, два регулатора - този в София и този във Франкфурт - да не забележат заобикаляне на правилата за отчетност и лошото управление на риска от страна на системно важна банка, което фалитът на КТБ извади на показ през 2014 г. Следователно, членството в банковия съюз и еврозоната ще бъде важна стъпка в усилията за "демонтиране на модела на завладяната държава", в който институциите, включително тези отговарящи за регулацията на финансовия сектор, са впримчени да защитават интересите на тясна група хора, а не на обществото като цяло[1].

Участието в банковия съюз ще гарантира, че България няма да изостава по отношение на въвеждането на по-изискващи надзорни стандарти

В много страни, регулаторите са се оказвали под натиск да занижават надзорните стандарти, за да подпомогнат своите банки спрямо техните конкуренти от други страни. Има документирани и случаи, в които правителствата са притискали банките да финансират държавата, като купуват емитираните от нея държавни ценни книжа[2].

В модерната история на България, такъв натиск не е наблюдаван, тъй като страната оперира при условията на валутен съвет, който не позволява публичният дълг да се монетизира от страна на централната банка. Той налага търговските банки да работят с по-големи резерви от капитал и ликвидност, тъй като възможностите на централната банка да им предоставя помощ, в случай на криза, са много ограничени.

Банковият съюз ще помогне да се предотврати натиска за занижаване на надзорните стандарти, както и регулаторния арбитраж, където финансовите компании извличат изгода от различията в регулаторните стандарти между страните. Всичко това може да не изглежда релевантно за България днес, но все пак ще бъде полезно, тъй като няма да позволи, по един или друг начин, страната да започне да изостава по отношение на прилаганите изисквания за капитал и ликвидност на банките в бъдеще.

Готов е проектът на Закон за дигиталното евро

Как ще могат да се извършват разплащанията, според ЕЦБ

България ще придобие допълнителна важност за останалите страни членки на банковия съюз и еврозоната

Тъй като страните от еврозоната няма да искат общата валута да се компрометира, те ще имат стимул да наблюдават по-внимателно случващото се в България. Този по-детайлен и по-далеч стигащ мониторинг ще увеличи вероятността за ранно идентифициране появата на възможни дисбаланси и източници на структурна слабост в българското стопанство. След като въпросните дисбаланси и източници на структурна слабост веднъж са идентифицирани, България ще бъде поставена под по-силен натиск от партньорите си в тези два съюза, да съгласува и предприеме необходимите коригиращи мерки, включително и тези, в случай на прекалено бързо покачване на цените на жилищата.

Всичко това сочи, че членството в еврозоната и банковия съюз ще даде тласък на модернизацията на регулаторните органи на страната. Ще се подобри надзорът на финансовите институции и способността на регулатора да предотвратява кризи. Финансова система ще стане по-стабилна и предвидима, което ще допринесе и за постигането на по-силен, по-устойчив и по-приобщаващ икономически растеж.

Край

[1] Зорница Маркова, Държавата КТБ: Историята на най-големия банков фалит в България или как функционира една ""захваната държава, 2017 г.

[2] Ивайло Яйджиев и Димитър Бечев, Защо България трябва да влезе в европейския банков съюз, 2015 г.