В своя статия за бюлетина на Асоциацията на банките в България подуправителят на БНБ Нина Стоянова коментира предстоящите промени в областта на платежните услуги. Една от най-важните засяга таксите за презгранични плащания в евро и при превалутиране.

Стоянова припомня, че с Регламент (ЕС) 2019/518 се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. "Досега такова нормативно изискване съществуваше само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро. Изискването за равни такси е задължително за прилагане от доставчиците на платежни услуги от 15 декември 2019 г.", пише подуправителя на БНБ.

Нина Стоянова обяснява също така, че в допълнение на изискването за равни такси, в новия регламент са предвидени и изисквания по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи. Тези нови изисквания според нея които се очаква да повишат прозрачността и да осигурят съпоставимост в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране

"Съгласно изискванията по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания лицата, които предоставят услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба следва преди инициирането на платежната операция да предоставят информация за общата сума на таксите за превалутиране, изразена като процентна надбавка спрямо последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка. Освен това, на платеца следва да му бъде предоставена и информация за сумата, която се заплаща на получателя, както в паричната единица, използвана от получателя, така и в паричната единица на сметката на платеца. По отношение изискванията за таксите за превалутиране при електронните кредитни преводи доставчиците на платежни услуги ще имат задължението да информират платеца, преди инициирането на платежната операция, за очакваните такси за услугите по превалутиране, приложими за кредитния превод, за очаквания размер на кредитния превод в паричната единица на сметката на платеца, както и за очакваната сума, която трябва да бъде преведена на получателя в паричната единица, използвана от получателя. Тези изисквания следва да се прилагат от доставчиците на платежни услуги от 19 април 2020 г.", обяснява в публикацията си Нина Стоянова.

Подуправителят уточнява, че по повод приемането на Регламент (ЕС) 2019/518, Регламент (ЕС) 2018/389, както и Поправка на Директива (ЕС) 2015/2366, са подготвени изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи, които предстои да бъдат приети до края на 2019 година.

В статията си за бюлетина на АББ подуправителят на БНБ припомня, че в изпълнение разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 - до 14 септември 2019 г. доставчиците на платежни услуги в България следва да осигурят пълно прилагане на изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички платежни услуги, извършвани по електронен път. Акцент се поставя върху използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане от различни категории. "Двата елемента следва да спадат към някоя от категориите знание (напр. статична парола), притежание (напр. еднократна парола изпратена с есемес или генерирана от токън устройство) или принадлежност (напр. пръстов отпечатък)", пише Нина Стоянова. Според нея делегиран регламент (ЕС) 2018/389 изчерпателно регламентира случаите, при които е допустимо доставчикът на платежни услуги да не прилага процедура по задълбочено установяване на идентичността.

"В случай че доставчик желае да се възползва от някое от изключенията, той следва да уведоми БНБ за това предварително, като посочи и за коя от предлаганите платежни услуги ще се отнася. В допълнение, в случаите по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/389 относно корпоративните процеси и протоколи за плащане доставчикът следва да предостави на БНБ доклад от одит, извършен от одитори с опит в сигурността на информационните технологии и плащанията, който да удостовери, че тези процеси или протоколи за плащане осигуряват нива на сигурност, които са поне еквивалентни на тези при прилагането на задълбочено установяване на идентичността съгласно чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Доставчикът следва да уведомява БНБ за всяка промяна при прилагането на изключенията от задълбочено установяване на идентичността", обяснява Стоянова. Тя уточнява, че в допълнение към тези изисквания е необходимо доставчиците на платежни услуги, които прилагат изключенията да извършват мониторинг, регламентиран в чл. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, и да предоставят на БНБ резултатите от него при поискване.