Регионът на Вътрешна Монголия в Китай планира да забрани нови проекти за добив на криптовалути и да спре съществуващите "мини" за такива, предаде CNBC. Официалната причина, разбира се, е опит да се намали потреблението на електроенергия.

Колкото повече компютри се занимават с копаенето на криптовалути, толкова по-сложни стават алгоритмите, които те трябва да решат, за да получат за награда следващия блок. Респективно толкова повече компютърна мощност трябва да се вложи за целта, а това води до повишаване на консумираното електричество.

Днес копаенето на биткойн консумира приблизително 128,84 тераватчаса на година - повече от страни като Украйна и Аржентина, според индекса за потребление на електричество, разработен от Университета в Кеймбридж.

Китай формира около 65% от целия добив на биткойн в световен мащаб, като само във Вътрешна Монголия се добиват цели 8% от глобалния, тъй като енергията там е евтина. За сравнение, на САЩ се падат 7,2% от добива на биткойн в световен мащаб.

Вътрешна Монголия, разположена в северната част на Китай, не успя да постигне целите на централното правителство за потреблението на енергия през 2019 г. и беше наказана от Пекин. В отговор комисията за развитие и реформи в региона изложи планове за намаляване на потреблението на енергия.

Част от тези планове включват спиране на съществуващи проекти за добив на криптовалута до април 2021 г. и забрана на одобряването на нови такива. Те включват и преоценка на други енергоемки индустрии като стоманата и въглищата.

Много по-вероятно е обаче ходът на Пекин да е свързан с дебюта на дигиталния юан, пускан и управляван от Народната банка на Китай. Разликата между него и криптовалутите, добивани във Вътрешна Монголия е, че юанът ще позволи на комунистическата партия пълен контрол и възможност за следене на финансите в страната.

Същевременно криптовалутите са форма на бягство от централно емитираните дигитални пари, тъй като те нито могат да се проследят от властите, нито предлагането на койни да се манипулира от тях.