$2,26 трлн. струва на Съединените американски щати войната в Афганистан, показват изчисления на университета Браун. Сумата включва вече направените разходи от 2001 до 2021 г. и в нея не са включени бъдещите разходи по грижа за ветераните, както и лихвите по изтеглените военни заеми.

След 20 години в сенките, талибаните се завърнаха на власт в Афганистан и повдигнаха въпроси за стабилността на Близкия Изток. Бойци на ислямското фундаменталистко военно движение превзеха Кабул, столицата на държавата, в неделя, а президентът Ашраф Гани, подкрепен от САЩ, напусна страната. Същото сториха и дипломати от САЩ и други държави. 5 000 американски войници бяха пратени към летището, а в неделя Пентагона одобри включването на още 1 000 бойци.  

Всичко за случващото се в Афганистан четете в News.bg.

Атаката на талибаните изненада САЩ и света. През април Вашингтон заяви, че ще се изтегли напълно от страната до 31 август. Присъствието на американски военни в Афганистан продължава вече две десетилетия и бе в отговор на атаките от 11 септември 2011 г.   

Разходите на САЩ включват почти $530 млрд. платени досега лихви по военни заеми, както и почти $300 млрд., които са отделени за грижа за ветераните от войната, сочат изчисленията на университета Браун. Изследователите подчертават, че общата сума не включва бъдещите разходи на САЩ - включително за доживотна грижа за ветераните, нито по бъдещите лихвени плащания.

Как реагират пазарите?

Засега пазарите не показват значителна реакция към събитията от Близкия Изток. Индексите в Азия и Европа загубиха между половин и един процент от стойността си тази сутрин, като само японският Nikkei изтри над 1 процент. Спадът се дължи по-скоро на разочароващи икономически данни от Китай, втората най-голяма икономика в света. Американските фючърси падат с 0,25% за S&P 500. 10-годишните американски облигации показват леко повишен интерес към сигурни активи, като доходността пада до 1,265%.

"Ще трябва да изчакаме и да видим какви ще бъдат дългосрочните последици за пазарите", коментира за MarketWatch Джей Джей Кинахан, главен пазарен стратег в TD Ameritrade.

През последните две десетилетия пазарите не обръщат внимание на конфликта. За периода Dow поскъпва с 270%, а S&P 500 с над 300%. Nasdaq Composite записва ръст от над 700% от есента на 2001 г. насам.

Исторически, военните конфликти не винаги имат ефект върху фондовите пазари. В края на 2001 г. американската икономика вече бе в рецесия, когато терористичните атаки нанесоха удар и по пазарите.

Един от вероятните ефекти от разпалването на напрежението в Близкия Изток е да видим повишени залози в отбранителния сектор. Northrop Grumman поскъпва с почти 880% от 2011 г. насам. Lockheed Martin расте с 834%, а Boeing с 439%. General Dynamics отчита ръст от 422%.

Като цяло, стратезите вече предупреждават за възможността от идваща корекция на американските пазари заради опасения от достигнат връх в растежа на печалбите. Редица анализатори виждат в действията на талибаните просто още едно притеснение, но не и катализатор за срив.

Кинахан допълва още, че вероятно ще станем свидетели на по-висока волатилност през следващите дни, както и повишен интерес към инструменти с фиксиран доход.

Но не бъдете изненадани, ако реакцията на пазарите от възможността за увеличаване на военното напрежение е контраинтуитивна, казва Бен Карлсън, мениджър в Ritholtz Wealth Management. "Пазарите не винаги реагират на геополитическите събития така, както смятате".