Очакванията на Министерството на финансите за дефицит от 690 млн. лева по Консолидираната фискална програма (КФП) в края на март утвърждава започналия от февруари процес по трупане на половин милиардни дефицити всеки месец.

Ще припомним, че в края на февруари той бе 190.9 млрд. лева. Ако същият бюджетен месечен недостиг бъде отчетен и през април вече ще можем да говорим за трайна негативна тенденция, която ще се задълбочава, ако не бъдат предприети решителни мерки за ограничаване на бюджетните разходи.

Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с дефицит от над 10 млрд. лева, който без значение дали ще имаме редовно или служебно правителство, много трудно ще може да бъде финансиран на поносими за хазната цени.

Търговският дефицит на България се е увеличил до 4,6 милиарда лева за 5 месеца

Търговският дефицит на България се е увеличил до 4,6 милиарда лева за 5 месеца

Според предварителните данни на НСИ

А че проблема на хазната е именно в разходите и точно в тях трябва да се търси неговото решение, се вижда и от самото съобщение на Министерството на финансите за очакваните през март резултати. Там се казва:

"Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14 643 млн. лв. и нарастват с 2 260 млн. лв. (18.2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2 322 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15 333 млн. лева.

За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 089 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други".

С други думи увеличените разходи буквално са погълнали отчетения ръст на приходите, като го надхвърлят с близо 1 млрд. лева. А ситуацията допълнително ще се влоши от средата на годината, ако бъде приложено швейцарското правило за актуализация на пенсиите.

Още повече, че очакваното забавяне на икономиките в Европа неминуемо ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението.

Това на свой ред ще се отрази негативно на приходите от ДДС от сделки в страната индикации за което има още от 2022-а.

Всичките тези проблеми, които ще се случат с вероятност над 80%, няма да могат да бъдат решени дори Народното събрание да приеме предложените от служебния кабинет промени в данъчния режим и дори (ако бъдат приети) тези промени дадат очаквания от сегашния кабинет ефект от допълнителни приходи от 6 млрд. лева.

А последното вече се подлага на съмнение от повечето независими данъчни експерти.

С други думи, за да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкова важно да имаме редовно правителство, колкото политиците в Народното събрание (или поне мнозинството от тях) да се проявят като държавнице и да вземат решение за радикално орязване на бюджетните разходи.

Дефицитът в бюджета през 2023 г. ще струва, колкото пенсиите за девет месеца

Дефицитът в бюджета през 2023 г. ще струва, колкото пенсиите за девет месеца

Министерството на финансите прогнозира дефицит от 11.6 млрд. лв. през следващата година