Китай, най-големият държател на американски дългови книжа, през април е съкратил вложенията си със $7,5 млрд., до 1 трилион и 113 милиарда долара. Инвестициите на Пекин в US Treasuries спадат втори месец поред и са достигнали до минимално ниво от 2017 година, става ясно от последните данни на Финансовия департамент на САЩ.
Намаляването на китайските инвестиции в американските държавни облигации съвпадна с ескалация на напрежението в търговските отношения между двете страни. Анализатори посочват, че подобни действия са част от отговора на Пекин за повишаване на митата върху вноса на китайски стоки в САЩ.
В същото време други икономисти, включително бившият служител на американското министерство на финансите Брад Сетсер, твърдят, че Китай извършва операции със съкровищници на САЩ чрез други локации, включително Белгия.
"Това е само статистическа грешка", казва Майкъл Спенсър, старши икономист в Deutsche Bank в Хонконг. "Има голяма вероятност Китай да продава държавни облигации чрез едни канал и да ги купува чрез други."
През април Япония запази второто място сред най-големите притежатели на американски държавни ценни книжа, въпреки спад в инвестициите в американски държавни облигации с $14,1 млрд. до 1 трилион и 64 милиарда долара.
На трето място в този списък е Бразилия ($306.7 млрд.), на четвърто място - Обединеното кралство ($300.8 млрд.),а на пето място - Ирландия ($ 269.7 млрд.).
В топ 10 на притежателите на американски държавни ценни книжа са също Швейцария, Люксембург, Каймановите острови, Хонконг и Белгия.
Русия е съкратила вложенията си в американски дълг през април с $1,58 млрд. до $12,136 млрд. За сравнение - през парил 2018 г. на фона на суровите санкции, инвестициите на Москва в US Treasuries спаднаха почти двойно - от $96,1 млрд. до $48,7 млрд., а през май - до $14,9 милиарда. Страната излезе от списъка на 33-те държави, най-големи държатели на американски държавен дълг. В 2013 година инвестициите на Руската федерация в US Treasuries надхвърляха 150 млрд. долара, припомня Интерфакс.
Общият обем на инвестициите на нерезиденти в американските държавни ценни книжа през април се понижи с 40,1 млрд. долара до 6 трлн. и 433,3 млрд. долара. От тази сума повече от 4 трлн. долара се падат на централни банки и правителства.