Пътят на централните банки започна да се разделя. И това носи странични ветрове за инвеститорите в момент, в който омикрон вече започна да оказва отрицателно влияние върху и без това неравното възстановяване на икономиките по света и рискува да предизвика гореща инфлация, пише The Wall Street Journal.
Три влиятелни централни банки — Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската банка — се срещат тази седмица, за да обсъдят и дадат яснота относно бъдещето на лихвите. Очаква се те да се движат с различна скорост, което отразява различаващите се отговори на пандемията и прогнози за растежа и инфлацията.
В Европа, където възстановяването не е приключило, а в редица държави се въвеждат нови, строги мерки срещу Covid-19, пристигането на омикрон намали прогнозите за икономическия растеж за следващите месеци. Новият вариант може да повиши още повече и цените на потребителските стоки, тъй като е по-заразен и има потенциала да ускори появата на нови огнища, с което да влоши проблемите във веригите за доставки и недостига на работна ръка.
Всичко това усложнява задачата на Европейската централна банка, която се подготвя да сложи край на една от програмите за изкупуване на облигации. Очаква се в четвъртък централната банка да даде сигнал, че ще продължи една от програмите, както и че няма да увеличава лихвите догодина — въпреки че инфлацията в еврозоната достигна 4,9 процента, рекорд от поне 1997 г. насам, откогато има сравними данни.
Във Великобритания икономистите и инвеститорите доскоро очакваха Банката на Англия да повиши лихвите в четвъртък, за да успокои достигналата 4,2 процента през октомври инфлацията. Но бързото разпространение на омикрон на Острова и решението на кабинета от миналата седмица да въведе отново мерки срещу Covid-19 може да означава, че банката ще трябва да се въздържи от повишение на лихвите, според икономисти.
В Китай миналата седмица централната банка инжектира пари в икономиката в опит да смекчи ефектите от кризата на жилищния пазар и да възстанови растежа.
В САЩ, където икономиката се възстановява бързо, а инфлацията е най-висока сред развитите икономики, председателят на Федералния резерв Джером Пауъл се очаква да даде сигнал за по-бързо прекратяване на масивната програма за изкупуване на облигации, което ще подготви почвата за увеличение на лихвите догодина. Някои наблюдатели очакват Фед да сложи край на програмата си още в края на март, вместо в края на юни.
Акциите поевтиняха в понеделник, очаквайки важното решение от Федералния резерв по-късно тази седмица.
S&P 500 изгуби 43,05 пункта, или 0,9 процента. Dow Jones Industrial Average изтри 320,04 пункта, или 0,9 процента. Nasdaq Composite падна с 217,32 пункта, или 1,4 процента.
Ниските лихви и хлабавата парична политика на Фед помогнаха за необичайно силното рали на пазарите тази година. Премахването на тази подкрепа може обърне рязко посоката им.
Разпродажбата в понеделник достигна и криптовалутите, като bitcoin падна с над 6 процента.
На пазара на облигации доходността по 10-годишните облигации намаля до 1,423 процента от 1,487 процента в петък.
В същото време развиващите се пазари са като в капан: те трябва да се справят с ефектите от повишаващите се разходи за капитал, поскъпващ долар и ръст на цените на храните и горивата.
Новият вариант носи дилема за централните банки: трябва ли те да изчакат и да видят какъв ще е ефектът от него, или трябва да действат предварително?
Големите централни банки прекараха последната година в опит да успокоят инвеститорите с твърдението, че инфлацията е временна. Но през последните седмици започнаха да признават реалността, след като цените продължават да вървят нагоре. Проблемите в доставните вериги — един от най-големите виновници за инфлацията — се очаква да останат пречка и през първото полугодие на 2022 г.
Ако централните банки предприемат твърде ранни мерки за справяне с инфлацията, те рискуват да сложат край на икономическото възстановяване. Но ако чакат твърде дълго, ще трябва да увеличат лихвите по-агресивно в бъдеще — което пък може да предизвика рецесия.
Предпазливостта на Европейската централна банка частично отразява притесненията относно задлъжнелите държави в южната част на континента. Разходите по обслужването на дълга на страни като Италия и Гърция расте, след като инвеститорите очакват забавяне на изкупуването на облигации от страна на централната банка. Което пък поставя възстановяването под риск, казват икономистите.
"За разлика от ЕЦБ, Фед наистина ще излезе от бизнеса с купуване на облигации. Фед просто няма Италия, която да трябва да подкрепя", коментира главният икономист на Commerzbank Йорг Крамер.
Междувременно централните банки на развиващите се икономики започнаха да затягат паричната политика заради засилващия се долар. Централните банки в Бразилия, Русия и Мексико увеличиха лихвите агресивно през последните месеци, за да подкрепят собствените си валути и за да успокоят инфлацията. По-силният долар и по-слабият растеж на Китай може да натежи и над цените на суровините през 2022 г., което ще увеличи предизвикателствата пред развиващите се пазари, според Fitch Ratings.
Централната банка на Бразилия повиши лихвите с 1,5 пр. п. и даде сигнал, че ще го направи отново през февруари. По-високите разходи за обслужване на дълга помогнаха на икономиката да влезе в рецесия през третото тримесечие.
В Русия, където инфлацията се изкачи до 5-годишен връх от 8,4 процента, инвеститорите очакват централната банка да повиши лихвите с 1 пр. п. до 8,5 процента.
Грешка на централните банки — най-големият риск пред пазарите
Прибързана промяна на политиката на централните банки най-големият риск пред пазарите през следващата година, гласи проучване на Bloomberg сред мениджъри на фондове.
Опасенията от прекалено затягане на паричната политика изпреварват други потенциални рискове като ново разгъщане на пандемията, забавяне на Китай и геополитически спорове.
Междувременно мениджърите очакват през 2022 г. т. нар. value акции да изпреварят ценните книжа на компаниите, които са в период на агресивен растеж.
USD
CHF
EUR
GBP
