Правителството взе поредния дълг от 500 млн. лева. Този път това стана под формата на облигации със срок на погасяване от седем години и половина. Те са пласирани по средно претеглена цена от 98.27 лева за 100 лева номинал, което носи доходност на купувачите от 0.49 процента. Както съобщава Министерството на финансите отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 97 базисни точки. Тук се налага сравнението с последната емисия облигации със срок на погасяване десет години и половина, която бе пласирана преди месец. Тогава според Министерството на финансите спреда между средната доходност на емисията - 0.53% и аналогичните германски облигации бе само 65 базисни точки. А увеличаването на спреда, при това с близо 32.5 базисни точки, което е ръст от 50%, само за месец говори, че инвеститорите значително са повишили оценката си за риска на фискалната и икономическа среда у нас.

При настоящата конюнктура това е очаквано. В случая по-важното е едно друго обстоятелство, което също влияе върху засилване на все по неизгодните условия при, които правителството пласира дълг.

От началото на годината, с последната емисия държавата е поела нов дълг от 3.8 млрд. лева. А според действащият в момента Закон за държавния бюджет за този новоемитиран през годината дълг има лимит от 4.5 млрд. лева. С други думи до края на годината правителството има право да пласира нови облигации за не повече от 700 милиона лева.

Тази сума не може да се увеличава за сметка на погашения на стар дълг. Тези погашения регулират един друг дългов лимит, който отново е фиксиран в Закона за държавния бюджет. Там е записано, че в края на 2021-а общият максимален размер на държавния дълг не може да надхвърля 31.9 млрд. лева. А към септември 2021-а, когато са публикувани последните официални данни на Министерството на финансите, в документа за задълженията на държавата пише: "номиналният размер на дълга на подсектор "Централно управление" възлиза на 30 117.3 млн. лева".

От края на септември до момента са пласирани пет дългови емисии за общо 2.5 млрд. лева. Разбира се през този период има и погашения, които намаляват общата нетна сума на поетия дълг. Но още от сега е ясно, че Министерството на финансите се движи на ръба на разрешените от Народното събрание със Закона за държавния бюджет дългови лимити. И нищо чудно, ако се наложи до края на годината тези лимити да бъдат актуализирани в посока повишаване. Сегашната ситуация показва, колко е наложително Народното събрание да приеме бюджет за 2022-а без значение дали ще успее да избере редовно правителство или ще запрати страната към следващи парламентарни избори. Ако за нов бюджет не стигне време поради заетостта на народните представители с други по-належащи въпроси -например безкрайни изслушвания на министри, е добре депутатите поне да повишат дълговите лимити в сегашния бюджет, за да може изпълнителната власт по-спокойно да посрещне 2022-а когато освен всичко друго има и плащане по падежиращ външен дълг за 1.25 млрд. евро. При изчерпан лимит за поемане на нов дълг това плащане ще е за сметка на силно редуциране на фискалния резерв

А да не забравяме, че ще трябва да се финансират и бюджетни дефицити. Едва ли за това финансиране ще може да се разчита само на средствата от частичното плащане от ЕС по плана за възстановяване. Тези пари все ни се обещават и все не е ясно кога ще дойдат. Пък и когато и да дойдат те не влияят върху фиксираните от закона лимити на дълга, а само върху балансите на Консолидираната фискална програма и на фискалния резерв.