Народните представители отмениха възможността за признаване на прихващанията в Корпоративна търговска банка (КТБ), направени в резултат на цесии между кредитополучатели и вложители след датата на настъпване на неплатежоспособност на банката.

Такава дата обаче все още няма официално, като Софийски градски съд е този, който трябва да обяви несъстоятелността на КТБ и да каже кога точно тя е станала неплатежоспособна, с което да определи границата, след която няма да бъдат признавани прихващанията.

Припомняме, делото за несъстоятелността е замразено за момента, тъй като има жалби във ВАС срещу решението на БНБ за фалита на КТБ.
Народните представители включиха промените за прихващанията към приемането на актуализацията на държавния бюджет на второ четене в пленарна зала, с които се изменя Законът за банковата несъстоятелност.

Идеята за отмяна на признаването на прихващанията в КТБ е на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, като вчера тя бе подкрепена във временната парламентарна бюджетна комисия и от осемте партии.

„Чрез поправките се предвижда онези прихващания, които ще бъдат заявени или вече са заявени пред квесторите на КТБ и са извършени след цесии между вложители на КТБ, да бъдат удовлетворявани или извършени само до размера, който съответния вложител, искащ прихващането, би получил от масата на несъстоятелността при приключването на тази несъстоятелност", обясни вчера именно след това заседание председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Тя даде и конкретен пример, за да обясни сложността на подобен казус: „Ако имаме кредитополучател, който дължи условно 1 млн. лева и се намира в групата на добрите кредити на КТБ, този кредитополучател е възможно да купи влог на вложител в КТБ, който има условно има 1 млн. лева на влог. Този вложител няма как да получи цялата си сума като гарантиран вложител, а само 196 000 лева. Ако той продаде своя влог от 1 млн. лева на кредитополучателя, се извършва цесия, която е правно допустима от закона и никой не я атакува. Оттам нататък въпросният кредитополучател става и вложител на банката и обикновено в тези случаи изисква от квесторите те да извършат прихващане - между неговия кредит и неговия влог, който вече е придобил".

От ГЕРБ настояваха за подобни промени, тъй като по думите им, ако подобни прихващания бъдат признати, то в масата на несъстоятелност на банката няма да постъпят никакви пари и така и Фондът за гарантиране на влоговете, и всички вложители с негарантирани пари и без цесии няма да получат нищо след фалита на банката.

Картината в пленарна зала по тези текстове обаче днес изглеждаше по-различна. Вносителите от ГЕРБ и сега обясниха пред депутатите, че с подобни промени ще се защити обществения интерес, публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, както и всички вложители.

От БСБ обаче промениха вижданията си, или поне някои от тях.
„Давате ли си сметка какво искате да приемем с това предложение?", попита от парламентарната трибуна народният представител от „БСП Лява България" Чавдар Георгиев и обяви, че така ще се създаде хаос.

„Има си установен правов ред и дори да са сключени сделки и прихващия, то вече е произвело своето действие. Как ще върнете всичко със стара дата?", поиска да разбере още социалистът.

Позицията му ядоса депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров, който попита какво точно се е случило от вчера до днес в парламентарната група на левицата. „Този текст бе приет с пълен консенсус на комисия вчера, а днес е била юридическа грешка. Какво се случи от вчера до днес за такава промяна на позицията на БСП?", изтъкна Димитров.

„Нямам намерение да се занимавам с въпросите на г-н Димитров", му отговори социалистът и отново посочи, че с такава промяна се преуреждат вече сключени сделки с реализиран ефект и няма как да се върнат отново активи на банката, които вече са били прихванати.
БСП депутатът Жельо Бойчев пожела да уточни, че не трябва да се обобщава поведението на представителите на БСП, тъй като всеки сам си взема решението как да гласува. „Аз също ще подкрепя промените", посочи Бойчев.

След думите на колегата си обаче народният избраник от БСП Таско Ерменков се обяви против промените, като попита какво общо има масата на несъстоятелността с гарантираните влогове и Фонда за гарантиране на влоговете. „Когато една банка се постави под специален надзор, означава, че ще бъдат взети мерки за нейното оздравяване и ще има опит за намаляване на кредитен риск. Цесиите и прихващанията са добър начин за намаляване на този риск", обясни Ерменков.

Той призна обаче, че и в момента в КТБ се извършват някои незаконни действия като например раздробяване на някои от депозитите, за да могат да бъдат гарантирани. Именно по тази тема депутатите приеха и поправки, които засягат раздробяването на влогове в банката.

Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, а това според ГЕРБ представлява източване на фонда.

След като решиха тези промени и отхвърлиха възможността за признаване на прихващанията в КТБ, народните избраници одобриха окончателно актуализацията на държавния бюджет, поискана от кабинета „Борисов 2".