Каушик Басу, бивш главен икономист в Световната банка и бивш икономически съветник в правителството на Индия, е професор по икономика в Cornell. Материалът е публикуван в Project Syndicate.

През последното десетилетие дългът в световната икономика нарастваше стабилно и вече е на ниво от 230% от БВП. Последните три вълни на натрупване на дълг предизвикаха спад в икономиките по света.

Първата от тях бе в началото на 80-те години на миналия век. След десетилетие на ниски разходи по заемите, което помогна на правителствата да разширят балансите си значително, лихвите започнаха да се повишават. От своя страна това направи обслужването на дълга все по-трудно и неустойчиво. Мексико падна първа, като през 1982 г. съобщи на Съединените американски щати и Международния валутен фонд, че повече не може да плаща. Последва домино ефект и 16 държави от Латинска Америка и 11 по-малко развити държави от други региони трябваше да преструктурират дълга си.

През 90-те лихвите отново бяха ниски и дългът отново нарасна. Катастрофата дойде през 1997 г., когато бързо растящите, но уязвими финансово икономики в Източна Азия, включително Индонезия, Малайзия, Южна Корея и Тайланд, отчетоха значителен спад в растежа и срив на обменния курс. Ефектът се усети по цял свят.

Но не само развиващите се икономики са уязвими, както кризата от 2008 г. в САЩ доказа. Докато обществото научи какво се случва, Lehman Brothers се срина, предизвиквайки най-големите криза и рецесия от Голямата депресия насам.

Световната банка наскоро предупреди, че идва четвърта вълна - и тя ще надхвърли по размер предходните три. Нововъзникващите икономики, които натрупаха рекордните 170% дълг в съотношение с БВП, са особено уязвими. Както и в предходните случаи, дългът се натрупва заради ниските лихви. Причина за притеснение ще има, когато лихвите отново тръгнат нагоре. Засегната може да бъде всяка страна с вътрешни уязвимости, с голям дефицит и задлъжняло население.

Има няколко държави, които се вписват в описанието. Сред развитите икономики, виждаме Великобритания. През 2019 г. страната едва избегна рецесия. Политиците обещават "вълна от инвестиции" след Brexit, но това е малко вероятно. Ако има вълна, то тя ще е от дълг.

Сред развиващите се икономики Индия е особено уязвима. През 80-те икономиката на страната бе сравнително затворена, затова и ефектът бе малък. През 1997 г. страната започна да се отваря и кризата предизвика забавяне на растежа. През 2008 г. Индия вече бе отворена към целия свят и бе засегната значително. Но икономиката ѝ бе силна и растеше с почти 10% годишно, така че възстановяването бе бързо.

Днес икономиката на Индия е изправена пред една от най-сериозните кризи през последните 30 години: растежът се забавя значително, безработицата е на 45-годишен връх, през последните 6 години износът стагнира, а потреблението на глава от населението в земеделския сектор намалява през последните пет години. Като добавим трудната политическа среда и не е трудно да разберем защо доверието на инвеститорите намалява бързо.

Все още не е късно страните да изградят диги, които да ги защитят от идващото дългово цунами. Фискалният дефицит трябва да бъде контролиран в средносрочен план, но сега би било добър ход правителствата да приемат фискална политика, насочена към експанзия и инвестиции в инфраструктура. Управлявани правилно, тези пари могат да повишат търсенето без да увеличат инфлацията и да подкрепят икономиката. Лидерите трябва да се възползват от тази възможност. Алтернативата е да просто да стоят и чакат цунамито.